Социална политика за хора с увреждания

Социална политика за хора с увреждания
Дом за възрастни хора с физически увреждания”Ильо Войвода”-Кюстендил

В сферата на социалната политика на хората с увреждания партиите трябва да търсят най-добрите решения за всеки проблем, и на тази основа те не са конкуренти, а само се допълват. Трябва да има обаче по-добро взаимодействие между централната и местна власт, за да се случват нещата по-бързо.



Постигнатото на местно ниво в последните месеци е :

Спечелен е проект по програма „Красива България” на стойност 310 783 лв., с които пари ще служат за топлоизолация на дом "Ильо Войвода". Това ще намали разходите за издръжка на дома, което ще спести средства на общината.

Общински съвет Кюстендил прие да се открие нова социална услуга "Дневен център за възрастни с физически увреждания"-която ще стартира през следващата 2010 година.

Това , което ние се ангажираме на местно ниво е да съдействаме повече хора с увреждания да се реализират на пазара на труда. Като в условията на криза най-доброто решение е те първо да придобият някаква квалификация, работни умения, които в последствие да им послужат.
- ще съдействаме Неправителствени организации по-активно да се ангажират и заедно с професионални гимназии да подготвят проекти насочени към тези хора – да се обучават; да придобиват трудови умения, разбира се, според възможностите си.
-да се запознаят повече работодатели на малки фирми с възможностите на тези хора да участват на пазара на труда /като хора, които могат да изпълняват някакъв вид надомна
работа, например/

В дома за хора с увреждания има и по-млади хора, които могат да работят надомна работа. Те искат, и имат право да се чувстват пълноценни хора. Въпросът е дали обществото им помага в това. Ако някой предполага, че отговорът е да – лъже се. Всички обещават, но незнайно защо в последствие отказват.

До момента на национална политика:
Министерството на труда и социалната политика има програми за наемане на хора с увреждания , НО те не са работещи.
Въпреки че се дават преференции на работодателите, наели хора с увреждания, много малко са тези от тях, които са наети на трудови договори.- и то главно в общински структури /няколко служители/ и единици в цехове и офиси-1 работник в обувен цех и 2 –ма консултанти във фирми.

Трябва да се търсят и други начини за стимулиране на трудовия пазар за тези хора!
Например: Трудовите кооперации за хора с увреждания се ползват от данъчни облекчения и намалени осигурителни тежести, но явно в условия на криза трябва да се търсят по-гъвкави решения.
Данък печелба, от който те са освободени е твърде малък, защото при намаляващото производство и печалбите са все по-малки.
Парите от осигуровки , които държавата връща на кооперациите - 30 % също не са много, защото заетите работници стават все по-малко.
Но може да се даде например повече свобода на работодателите да разпределят средствата, които остават в тях . В настоящия момент трудовите кооперации имат право да ги инвестират само в машини и ремонтни дейности, а биха могли да ги дават за по-високи заплати на работещите или за квалификацията им
/до времето, когато кризата отшуми и производството се стабилизира!/
Това може да са временни мерки, които обаче да са насочени именно към тези хора.

Това са само фактите, които говорят малко. Зад тях има човешки съдби и съвсем не е въпрос на предизборна политика, а на морал заедно да помагаме на тези хора.