петък, 25 септември 2009 г.

Евгени Чачев за инвестиционната политика на ГЕРБ

Инвестиционната политика на ГЕРБ продължава програмата на Костов отпреди 8 години
25.09.2009
www.vsekiden.com

Интервю с Валерия Йонкова

Г-н Чачев, от Синята коалиция призовавахте, дори ултимативно, да се побърза с антикризисните мерки на правителството. Най-после има такива - виждате ли своята програма в тази на ГЕРБ?

Лично аз одобрявам напълно икономическите мерки, които са за възстановяване на българската икономика. Те са за период от 1 година. Трябва да ви кажа, че до голяма степен те се припокриват с предизборната програма на Синята коалиция и също така и с програмата на ДСБ. Не може да се каже на 100 %. Има разлики, но така или иначе антикризисната програма, която ГЕРБ са приели, фактически в частта за инвестиционната политика продължават инвестиционната програма на Иван Костов, която беше спряна 8 години. Давам си сметката, че в сферата специално на изграждане на пътната инфраструктура и на водния сектор не може да се открие топлата вода…и аз съм изключително доволен, че виждам просто копи-пейст в инвестиционната програма. Давам си сметка, че изпълнението ще бъде трудно. В края на краищата изграждането на инфраструктурата е било винаги моторът на икономиката, която ще извади страната от кризата.

Доколкото знам точно разгръщането на инфраструктурата е вадило страна като Германия от кризата – със строежи на пътища и масово наемане на работна ръка.

Да. Какво да ви кажа – просто трябва само да поздравя колегите от ГЕРБ, че са напипали пулса на времето и с пожелания всичко това, което е написано, да се реализира на практика.

Типично дясна програма ли е това, виждат ли се класическите десни реформи? Или въпросът е излишен, щом тя продължава програмата на Костов. Макар че бившият зам.-министър на финансите Кирил Желев коментира пред “Всеки ден”, че приличала на програмата на Станишев…

Някои говореха, че и Станишев изпълнявал дясна програма. Това е много относително. Обаче в условията на криза, в края на краищата е важна целта, ефектът в бъдещето. Като се има предвид, че Бойко Борисов получи, ако мога така да се изразя, кредит на доверие от новия-стар председател на ЕК Барозу и това е една допълнителна бонификация. Защото знаете - в програмата на Синята коалиция и ДСБ пред скоби беше поставено възстановяването на доверието на ЕС.

Да, както се очакваше, това е сериозен акцент. Във всички точки на документа намеренията се пречупват през европризмата.

Тук между другото е най-голямата отговорност. Правителството получи кредит на доверие, без да е започнало реални мерки. Така че следващите месеци до края на годината акцентът трябва да бъде поставен – да оправдаем този кредит на доверие, за да може да усвоим средствата. Знаете, че имаме да усвояваме някъде около 12,5 млрд. евро до 2013 г. , което ако действително го направим, ще бъде една от гаранциите за изпълнението на тази антикризисна програма.

По време на изборите многократно чухме от г-н Костов и въобще от Синята коалиция за възстановяване на необлагаемия минимум, намаляване на осигурителната тежест. Тези мерки присъстват ли в програмата?

Не, определено ги няма. Пише за намаляване, но няма конкретни цифри. Запазва се ДДС на 20 %, а ние имахме намерение да бъде намален. Но в края на краищата тази програма на практика е направена на база на действителното състояние. Правителството на Станишев работеше на тъмно и това, което изтичаше, беше благодарение на вас, журналистите. Така че не би могло нашата програма и тази да се припокриват на 100 %, но пак ви казвам, че лично мен ме удовлетворява. Действително има възможност за надстройка.

И все пак какво много държите да прибавите като реформи, които фрапиращо липсват?

Най-важните неща при създаването действително на едно прозрачно управление. Имам предвид електронното правителство, електронното кметство, електронен мониторинг на всички европейски програми. Може би по-силно трябва да се акцентира и със срокове, така че тези неща, за които Сакскобургготски само приказваше и нищо не стана, има възможност сега да бъде направено в къси срокове и България да се превърне в една зона, в която се спазват всички правила, закони, регламенти.

Но пък вече знаем урока, че всички правителства залагат прекрасни програми, които впоследствие се указват утопии. Всички дават заявки за добри намерения. Тази програма безспорно звучи добре, както и несъмнено повтаря намерения, които вече сме чували.

Така е. Например за еднакво развитие на всички райони в страната, преодоляване на разликите. Но виждате в София е едно, а в малките градове, селата е съвсем друго.

Добре звучи и “намаляване на квазиданъчното бреме чрез либерализиране регулациите на продуктовите пазари като условие за намаляване u1085 на корупцията и влиянието на групите със специални интереси”.

Това е много хубаво, стига да се случи. Най-важното за мен е, че се продължават реформите, които бяха спрени 8 години. Саниране на икономиката чрез откриване на енерго и ресурсоспестяващи производства на основата на нови технологии. Разширяване и въвеждане на спестяващи технологии в бита, развитие на нови енергийни източници. Между другото в програмата липсва едно бързо съставяне на нова енергийна стратегия на България, защото видяхте какво се случи с престрелката между президента и премиера.

Правителството очевидно ще преосмисля енергийните проекти. Заложено е като точка “Оценка на икономическата рентабилност на проекта АЕЦ “Белене” и на нуждата от нови енергийни мощности на Балканите”.

Енергийната сигурност е една от най-важните предпоставки за развитието на икономиката, особено за България, тъй като българското производство е изключително енергоемко. За единица продукция имаме два пъти и половина по-голям разход на енергия отколкото в развитите европейски страни. И тук има голямо разграждане. Между другото една страна като Дания 24 години е запазила разхода си на електрическа енергия, а в тези 24 години е увеличила над 7 пъти брутният си вътрешен продукт. Давам си сметка, че трудно ще станем Дания за няколко години, но това трябва да ни бъде целта.

Но вие настоявате ли за по-сериозни реформи в енергетиката и директно спиране на някои проекти, а не колебливото “отлагане за след кризата”. Не виждам някъде да се разчита замразяване или спиране на проекта АЕЦ “Белене”.

За мен спирането на “Белене” е задължително. Още повече, че г-н Шматко като беше тук каза, че не се касае за загуби от 500 млн., ако проектът бъде спрян, а за около 50-80 млн. евро и в края на краищата, ако икономистите и специалистите докажат, че строителството не е икономически изгодно за страната, да се спре. Защото много се говори за превръщането на България в енергиен център за Югоизточна Европа, която изнася евтин продукт, изнася национален доход. Защото ние нямаме източниците на енергия. И друго бих искал да добавя – например в селското стопанство България изнася повече от половината произведеното зърно, но зърнопроизводството не е отрасълът, който ще помогне за излизането на България от кризата. Ако ние се концентрираме в някакъв по-мобилен износ – най-елементарно дори на домати, ефективността ще бъде много по-висока.

Пак ще попитам за атомната централа - вие сте убедени в позицията, че АЕЦ “Белене” не трябва да се строи. Смятате ли, че в програмата трябваше да залегне по-категорична позиция?

Вижте, доколкото ми е известно по време на посещението в Брюксел на Бойко Борисов при срещата с Барозу са се договорили България да получи становището на ЕК и по трите големи енергийни обекти и успоредно с енергийната стратегия на ЕС съответно да се обсъди…Така че за мен стъпката е направена.

Г-н Чачев, а как ви изглежда текстът за социалната политика? Има ли припокриване и хармония с вашите мерки?

Не, не. Не се вижда да има диференциран данък за лекарствата, детските храни.

Един от рекламните ви изборни текстове, който впечатли младите семейства, беше закупуване на първо жилище без ДДС.

Именно. Или намаляване на осигурителната тежест и т.н. Но пак ви казвам – тази програма е направена след една детайлна снимка на състоянието на държавата. А между другото така и започва – казва се, че имаме спад от 4,2 % на БВП. Имайте предвид, че в добивната промишленост този спад е много по-голям.

По-либерална ли е тази програма, вашата по-близо ли е до класическите десни реформи? Дайте вашата оценка.

Бих казал, че са равностойни.

Можем да кажем, че са се съобразили с програмата на г-н Костов, а и в ходовете до сега това се усеща.

Активен диалог с ЕС, диалог със синдикатите, със сродните бизнес организации… Похвална е идеята за реформа в държавната администрация за оптимизиране на управлението и даже заместничката на финансовия министър обяви, че в началото на годината ще има още едно съкращаване на държавната администрация, което е похвално. Най-важно е действително това да се превърне в реални резултати. А програмата ще помогне за излизане от кризата.

В случай, че може да бъде изпълнена. Защото се залагат амбициозни цели, но както и сам премиерът спомена, в много отношения трябва да се започва отначало.

Като пропуск мога да отбележа, макар че може и да не съм забелязал - малко по-активно действие от страна на правителството за намаляване на лихвените проценти.

В банковата сфера като че ли имахте по-радикални идеи.

Искахме намаляване на минималните банкови резерви до 6 %. Единствено тук имаме забележки.

Имахте и идея БНБ да плаща лихви за резервите?

Да, да. Но за мен това е програма, която може да бъде надграждана и предполагам, че колегите ще го направят.

А екипът на ГЕРБ искаха ли вашите съвети, консултираха ли се с вас – нали сте партньори, разполагате с безспорни експерти. Или вече са напълно наясно с идеите ви за реформи?

Тези неща, които ги говорим, винаги сме ги казвали. Програмата ни беше качена в Интернет. Пак казвам – желая успех на колегите. Тъй като навремето бях от авторите на инвестиционната програма 1997, 2001, и сега в 2013 просто виждам продължение на тази програма.

Значи в крайна сметка експертите на Синята коалиция може да са доволни, че ГЕРБ рестартират вашите реформи, които вие започнахте, но не можахте да довършите?

Да. За съжаление 8 години бяха спряни. Да се надяваме, че сега действително ще продължат.

сряда, 23 септември 2009 г.

Пресконференция на Ръководството на ДСБ

Пресконференция на Ръководството на ДСБ
15.09.2009
ИВАН КОСТОВ: Здравейте! Добре дошли на нашата пресконференция. Ние разисквахме програмите за излизане от кризата и искаме да напомним пред вас, че много отдавна, още преди изборите, считаме, че трябва да има много силна управленска антикризисна програма и си позволихме тук да настояваме пред вас и на една пресконференция. Друг е въпросът кой как ни разбра. Обстоятелството, че правителството се забави с антикризисната си управленска програма, даде възможност в държавата да се появят разнопосочни сили и лоши сигнали. Президентът се опитва да изземе инициативата, да бъде алтернатива на управлението и да излезе със своя програма за излизане от кризата. В тази връзка ние искаме да напомним пред вас, че президентът няма никакви правомощия в областта на икономическата политика и никакви възможности да влияе на икономическата политика. В една страна като България да се създава обстановка, в която да има различия между президент и правителство по отношение на тази политика, е много лош сигнал. Президент – алтернатива на правителството на собствената си страна няма никъде по света. И когато говорим за тези антикризисни програми и като анализираме това, което досега е известно като намерения на ГЕРБ, ние считаме, че е абсолютно наложителна програма за управление с реформи. Реформи веднага в ключовите сфери, които се нуждаят от реформи – сигурността, здравеопазването, образованието, сферите на големите публични услуги. Курс към реформи веднага! Кризата иска структурни промени чрез реформи. Така се отговаря на такава криза, която има в България. Нито президентът предлага такава програма, такава още не сме видели и от управляващите. Когато управляващите публикуват своята антикризисна програма, ние ще дадем своите предложения, ще направим своите корективи към нея, ще предложим своите мерки от тази позиция, която ви казах. Това сега е най-важният въпрос, въпросът на въпросите за България, за да излезе от кризата.

ДИМИТЪР БЪЧВАРОВ: Очакваме да се публикува антикризисната програма на правителството, доколкото прочетохме обявление, че под някаква форма това ще бъде още утре. Ще я проучим основно. Разчитаме, че тя няма да се различава много от предизборната програма на ГЕРБ, която беше доста близка в най-важните неща с програмата на Синята коалиция. Ако има обаче различия, ние сме готови веднага с конкретни предложения, да създадем една цялостна действителна антикризисна програма от десни позиции, от каквито действително в момента страната има нужда, за да компенсираме някои недостатъци на средносрочната фискална рамка, които забелязахме. Надяваме се тези недостатъци да бъдат уплътнени в антикризисната управленска програма. Доброжелателно и без никакви резерви сме готови да участваме в създаването на една наистина наложителна програма за незабавни реформи в основните сфери и във всички други сфери, които кризата ще притисне много силно. Това ще бъде нашият отговор и принос към решаването на проблемите на страната, ако, надяваме се, от страна на ГЕРБ се вслушат в нашата експертиза, в нашата политическа визия.

ИВАН КОСТОВ: Можем и конкретно да отговорим, ако нещо ви интересува, но виждате, че обстановката ни е обща.

- Г-н Костов, какво е вашето обяснение, защо сега президентът излезе с антикризисна програма? Има ли нещо добро в нея? Министри от кабинета я нарекоха дори “малоумна”...

ИВАН КОСТОВ: Ние ще се занимаем с тази програма, ако дебатът се разгорещи, ако някоя политическа сила в парламента, която е реална опозиция на управлението, започне да защитава тези програмни политики, които са заложени в нея. Ако никой не ги защитава, няма да участваме в такова обсъждане, защото е напълно напразно. Всеки може да публикува такава своя програма. Президентът в това отношение е един обикновен редови български гражданин – говорим за правомощията му в областта на икономическата политика. Но, разбира се, че ще обърнем голямо внимание, ако в разгорялата се дискусия други политически сили, опониращи на правителството, застанат на тези позиции. Ако те не застанат, тогава за какво изобщо ще говорим? Нали разбирате как функционира държавата – има управление, има и опозиция. Това е в парламента, където се предлагат стратегиите и законите, предлагат ги управляващите, атакуват ги или ги коригират или се консултират с тях от опозицията. Там президентът го няма. Така че, много важно е дали някой ще припознае тези идеи като свои. Тогава те ще нямат значение. Сега в момента нямат никакво. Всеки може да си направи публикация. Не искам да омаловажавам усилието на авторите, разбира се. Най-добре е всеки от тях да си публикува своята част, тогава от уважение към техните имена, към направеното от тях, в българската икономическа мисъл ще се завърже такъв професионален дебат. Но президентът да започва дебат между политици за икономическата политика, не е възможно. Това искам да кажа. Извинявайте за многословието!

- Казахте за реформи в областта на здравеопазването, осигуряването, там където от години текат реформи, за съжаление на гърба на българския гражданин. Смятате ли че тези реформи трябва да продължат, след като ням ясни резултати в тези сфери?

ИВАН КОСТОВ: От години няма реформи. Никакви! И се натрупаха изключително тежки проблеми. Ако в медиите се е създало такова впечатление, че има реформи в България, които са причинили тези неприятности на гражданите, значи сме лъгали всички заедно българското общество. В България от осем години няма никакви реформи. Това е основната причина да се натрупат много тежки нерешени проблеми.Да вземем която и да е конкретна сфера.

- Понеже днес премиерът и неформален лидер на ГЕРБ каза, че до дни ГЕРБ ще има своя кандидатура за кмет на София, Синята коалиция ще подкрепи ли един такъв кандидат и на каква цена...

ИВАН КОСТОВ: В момента се водят разговори между представители на Синята коалиция, на софийските организации. Точно в момента. И вие тях трябва да питате.

- Но какво е Вашето мнение по този въпрос?

ИВАН КОСТОВ: Нашето мнение е каквото те решат. Ние ще ги подкрепим.

- А за Владимир Кисьов, ако е кандидатура на Синята коалиция?

ИВАН КОСТОВ: Да видим какво ще решат.
Понеже днес е и първият учебен ден, искам да кажа още нещо. Това, което вие говорите, че имало реформи... Ние посрещаме тази година най-малкия випуск от първокласници в историята на страната. Най-мъничкият набор от дечица тръгва на училище. От две хиляди и шест-седемстотин училища около петстотин нямат ученици или работят при непълна натовареност и са в зоната на тази закрила. Български деца учат в смесени паралелки – големи и малки заедно. Тази огромна издръжка за тези неработещи практически училища и вероятно на още 5–600 до 1000 други е паднала на гърба на общините. Само в 40 града има ученици за гимназия. И вие казвате, че осем години е правена реформа. Сигурно не сте прави. Реформата, която започна и която беше доведена донякъде, трябва да бъде продължена. Училището е заради учениците, заради тяхното удобство, заради качеството на тяхното образование. То не е заради сградите, не е заради общините, не заради социални нужди, не за поддържане на изкуствена заетост. Училището е заради децата ето ви само най- най-насъщните неща, които изкачат в първия учебен ден и то в сферата на образованието. На едно място няма въобще деца, на друго място населението се скупчва в големите градове и там има остър недостиг от места в детските градини. Това е пак проблем, който очевидно не е взиман предвид, не е решаван.
Трябва спешно реформи във всички сфери! Това ще бъде нашата теза, когато се отнасяме към всеки документ. Отложени бяха реформите и това причинява притеснения на българските граждани.
Благодаря ви и всичко добро.

понеделник, 21 септември 2009 г.

Едно интервю с Ива Николова - за "пазара" на медии и още нещо


Едно интервю на Мария Друмева с Ива Николова

/Информационна агенция БЛИЦ/



С топжурналистката Ива Николова дискутираме горещата тема за задаващия се медиен монопол от страна на групировката на бившиата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й депутатът от ДПС Делян Пеевски. След като семейството закупи в.”Монитор”, Ива напусна вестника.
- Г-жо Николова, вие първа определихте медийте сделки на Ирена Кръстева като “купуване на медии на килограм”. Каква е оспастността една госпожа, която не е написала един материл в живота си да се утвърди като медиен монополист на бг пазара?

- Не зная защо смятате госпожата и нейното дете-чудо за опасност, при положение, че те не са никакви фактори. Нека само си спомним как се появиха на обществения терен и веднага ще разберем, че те са подставени лица. Царският министър на спорта Лучано, който нямаше подходящо образование за поста, та заради това променяха закона, направи бившата коректорка от БАН Ирена Кръстева шефка на тотото и там се занизаха скандал след скандал. Преди това синът й Делян Пеевски се направи на активист на младежкото НДСВ и според твърденията на свидетели, които са готови да говорят, е прибрал доста пари покрай прочутия сайт на тази организация.

След това двамата изчезнаха някъде от светлата част на обществото и се появиха през следващия мандат, първо, детето-чудо като зам.-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС, където също успя да се забърка в грандиозен скандал за корупция, а сетне и Кръстева като собственик на медийната групировка „Монитор”. Парите по сделките обаче не са нейни, а на Търговско-корпоративна банка. Питайте шефа й Цветан Василев дали е обслужвала кредитите си, ако има такива, или е върнала сумата, която му дължи може би на честна дума. Аз само зная, че докато управляваше „Монитор”, Кръстева изпадаше в панически уплах само от две неща – от прокуратурата и от ДАНС, а понякога и от МВР.

Веднъж бяхме объркали снимката на един прокурор и тя, и той само дето не умряха от ужас.
В последствие Кръстева купи още медии именно на кило, няма нужда да ги изброявам. И тук е мястото да попитаме въпросната прокуратура как така проверката й за произхода на капитали, с които семейството-чудо е закупило всички тези медии за милиони, се оказа без резултат и тогава откъде въпросното семейство има толкова пари. Досещам се, че парите им са от огромните комисионни заради това, че са лица и екзeкутив на всички тези съмнителни сделки. Но имам и приблизително обяснение за тъмната им страна, което стъпва на логика – зад тези хора стоят солидни капитали, които се борят за политическо влияние и покровителство при всяка власт. Ако прокуратурата наистина не е в състояние да разкрие тази елементарна далавера, значи е време да закрият прокуратурата. Както е и време да се приеме закон, регламентиращ много строго собствеността на медиите. Всъщност това ще бъде и един тест за декларациите на новата власт.

- Вие сте в кухнята на нещата и вероятно може да потвръдите, че, дуетът Кръстева - Пеевски се кани да наложи тотален медиен монопол чрез закупуването на групировката ВАЦ?

- Аз също съм чувала слуховете, че семейството-чудо се кани да купува ВАЦ-овите издания. Обаче чувам също така, че ще закрива в. „Експрес”. Междувременно закри сайта Express.bg – и двете медии преди това купи от братята Юлий и Любомир Павлови. Не само чух, а дори вече е свършен факт, че от телевизията на Манджуков ББТ, която те също купиха, са уволнени доста журналисти и редактори. Същата съдба имат и огромен брой колеги от „Монитор” и в. „Експрес”. Зная от втора ръка, че

Цветан Василев е затворил финансовото кранче на семейството-чудо за печатните издания

и държи само на двете телевизии – ТВ7 и ББТ, защото смята да се бори за мултиплексите, което си е жив кошмар, тъй като това е поредният парашутист на медийния пазар.


Пита се в задачата тогава защо са им на семейството-чудо ВАЦ-овите издания и с какви пари ще ги платят? Тази главоблъсканица също е от компетенцията на прокуратурата, но ако не е по силите й, ние можем да й помогнем. За Комисията за защита на конкуренцията дори не искам да споменавам, защото по медийните казуси тя също може да стане клиент на прокуратурата. Тъй или иначе от видимата част на подобни сделки и развоя им се натрапва усещането, че тези хора купуват медии, за да ги закриват, понеже е повече от очевидно, че списването и издаването на вестници не им иде отръки. И тъй като въпросните вестници наистина са заприличали на клоака на всяка власт, от тази гледна точка може би вършат благородно дело и разчистват терен за следващи издания. Само че не зная как да свържа благородството с хора, които до вчера – извинете за израза, но той вече се е превърнал в журналистически жаргон – правеха свирки на Сергей Станишев и наричаха Бойко Борисов Боко Тиквата, а днес се държат по същия начин с новия премиер, т.е., правят му свирки, с което според мен му правят и отвратителна услуга, защото не е все едно кой те обслужва дори и по този начин.

Колкото до колегите от ВАЦ-овите издания, които се канят да купят, жална им майка. Ще видят и чуят невъобразими неща за списването на един вестник. Аз лично още не мога да се окопитя от тези знания. А след като омерзени напуснат и дръзнат да кажат нещо срещу семейството-чудо,

ще ги преследват навсякъде, ще оказват натиск върху следващите им работодатели, ще ги заплашват,

ще кастрят всеки от колегите, ако случайно ги покани в медията им. Да не мислите, че твърдя всичко това, защото някой ми го е разказал? Не, преживяла съм го и мога да цитирам имена и случки! И понеже тези безогледни хора в момента се слагат и на новата власт, не е изключено да продължа да го преживявам заедно с още колеги.

- Ситуацията в момента не напомля ли на сатуквото, наложено от Костов по времето когато той беше премиер? Тогава пред Командира клекнаха всички медии, той закриваше вестици, които не галеха егото му. И така в отпор и като съпротивителна сила се роди интересна медийна група?

- Нямам спомен за закриване на вестници по времето на Костов. Спомням си обаче, че тогава вестник „Стандарт”, който яко полягаше на правителството на Жан Виденов, на 4 февруари 1997 г. осъмна син в буквалния смисъл на думата като на всяка страница имаше синя подложка, на която пишеше „Победа”. По това време работех в „Новинар”. Изпадахме от смях от тази врътка. После всички вестници полегнаха на Костов. Не съм сигурна, че той ги е карал, мисля, че им идеше отвътре. По това време вече работех в единствения опозиционен вестник „Сега”. Не си спомням да сме имали проблеми с цензурата, напротив, страшно се веселяхме на гърба на правителството и по това време лично на мен Костов ми е давал интервюта без оглед на това, че изданието е опозиционно.

Нямам спомен да се е раждала медийна група като отпор на Командира. Но много добре си спомням как „Труд” стана внезапно опозиционен – след като се опита да обслужи неуспешния опит за преврат срещу Костов от страна на Христо Бисеров и Йордан Цонев с идеята Доган и ДПС, които т.нар. Командир беше елиминирал, да бъдат вкарани във властта. Бисеров и Цонев и днес са депутати от ДПС, сигурно за награда, и видяхме какви пируети въртя Бисеров цели 2 години, за да превземе или съсипе СДС преди последните избори. После „Труд” възпя царя като спасител на нацията, но когато Симеон се издъни, взе да мрънка, че май не бил такъв. Хубаво де, той не е такъв, Костов е онакъв, а

вие в „Труд” какви сте, че непрекъснато заблуждавате обществото?

И как да не го купи семейството-чудо на Кръстева такъв вестник? Той направо си плаче за нея.
Колкото до нова медийна групировка, в края на мандата на Костов, се роди „Монитор”, само че той беше опозиция на всичко и на всички. Може би успя точно затова, а може би защото го правеха едни от най-добрите професионалисти, от които в момента там не е останал абсолютно никой. Обаче Тошо Тошев също е професионалист. Явно само това не стига, трябва и малко доблест.

- Какво знаете за продажбата на “Уикенд” на семейството?

- Кръстева и син диктуват в „Уикенд” още от миналата година. Вестникът се печата в ИПК „Родина”, която е тяхна, те даваха на собствениците му над 40% отстъпка, която при толкова голям тираж, се измерва в доста пари, а в замяна искаха дребни услуги. За преговорите за покупка между Кръстева и „Уикенд” се говори от март тази година, но очевидно сделката е финализирана едва сега, та затова вече окончателно са се развихрили в изданието и положението е станало нетърпимо. На мен това ми е познато.

- Знаете, че в момента се подготвя нов медиен проект, който щял да иизмести “Уикенд”. За негов собственик се спряга Алексей Петров.

- Чух за новия медиен проект, но със сигурност мога да ви кажа само едно – че щом Зоя Димитрова, с която близо пет години съм работила рамо до рамо в най-добрия вестник на България от последните години, съсипан също от семейството-чудо – „Политика”, е ангажирана с този проект, той няма да е възраждане на някакъв „Уикенд”. Зоя е рядък професионалист в областта на журналистическите разследвания.
Нали се разбрахме вече, че Кръстева и син играят ролята на чистачи на медийния терен, така че опразненото пространство има шанс да се запълни с нещо добро. Колкото до собствеността на Алексей Петров, едни твърдят, че е така, други – че не е. Но чиято и да е собствеността на всяко следващо издание, все ще е по-добре, отколкото да е на семейството-чудо.

- Защо г-н Костов така яростно воюва срещу Алексей Петров? Знаем, че Алексей Петров е доктор по икономика, преподава в УНСС, където Костов също е чел лекции. Откъде идва неприязанта на Костов ?

- Забелязала съм, че всички хора, които боравят с много и то с тайна информация, винаги имат за какво да се скарат. Аз лично нямам нито тайна, нито явна информация за базата на препирните между Костов и Алексей Петров. И този въпрос отново трябва да го насочите към репортери, които работят със службите. Но при всички случаи от скандалите между информирани има добър резултат, защото тайните неща излизат наяве. В колкото по-малко тайни тъне една власт, толкова по-зле за нея и толкова по-добре за хората. А по силата на професията си аз съм на страната на хората.

- Като руска възпитаничка как ще коментирате срещата на Бойко Борисов с Путин. Николай Бареков изкоментира тази среща в личния си блог така: Путин и Бойко са като големи футболни отбори. Ако Путин е от рода на “Манчестър Юнайтет” и “Реал Мадрид”, то Бойко е един “Левски Спартак”. И въпреки това мачът между тези неравностойни по класа отбори завърши 0:0 “.

- Маниерът да се обясняват политически събития и ситуации с положения от футбола го въведоха Кънчо Стойчев и Андрей Райчев в зората на демокрацията, та да са по-достъпни за хората обясненията им за социологическите нагласи, които още бяха новост. Оттогава много народ папагалства в тази посока, но за съжаление тези лесни сравнения стават все по-кухи. Най-малкото защото при срещата Борисов – Путин изобщо не става дума за мач, а за преговори по трансфер и то съвсем буквално. Ако някой гледа на отношенията между България и Русия като на мач, в който трябва да има победител, значи не мисли доброто на страната ни. Историята сочи, че никой никога не е побеждавал Русия със сила. Както се казва в една реклама: „Не става само с ядене, трябва и акъл”. След като преди дни Франция започна да търси път за партньорство с Русия в енергийните проекти, значи има смисъл и България да запази партньорски отношения.

Хиляди пъти сме чували твърдението, че България има стратегическо геоположение, което може да й донесе дивиденти, макар да не е ясно какво ни е донесло то досега. Енергийните проекти на Русия и Европа най-сетне ни позволяват да използваме това положение и мисля, че българските власти започват да узряват в тази посока. Така че

на срещата Борисов – Путин изобщо не е имало мач, а опознавателно рандеву.

За какво е ставало дума там се разбра миналата седмица, когато министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко пристигна в България и разговаря на правителствено ниво. Не зная защо пристрастният към медиите Борисов не е завел наши журналисти в Русия, но точно това даде основание на президента Първанов да влезе в ролята на репортер от срещата Борисов – Путин и да нажежи отношенията между двете институции. Нека това да му е обеца на ухото на Борисов и да води със себе си журналисти на такива важни срещи, а не на рязане на ленти.

- След като Георги Първанов се обгради с нови съветници се заговори, че прави правителство зад кадър. Има ли потенциал Първанов да си прави правителство в сянка?

- Английската традиция за създаване на правителство в сянка няма почва у нас. Президентът в България има твърде малък потенциал да влияе на политическите процеси и, ако съдим по уродливото въвеждане на мажориталния елемент на последните избори, станало по негово желание, това е добре. А ако съдим по репутацията на втръсналата вече на всички тройна коалиция, чието правителство бе създадено с неговото бабуване, може би трябва да ограничим още президентските правомощия до пълното изчерпване на съдържанието на тази парадна длъжност.

В тази пасивна позиция на Първанов не му остава нищо друго, освен да подготвя терен за бъдещето си в политиката след изтичането на втория му последен президентски мандат. Но на сегашния етап от общата политическа картина този въпрос изглежда изключително частен. Първо, заради дясното управление на страната, посочено от гражданите, към което Първанов никога и по никакъв начин няма да бъде съпричастен. Второ, заради бушуващите в БСП котерийни битки, чиито изход ще наблюдаваме в течение поне на една година. Трето, защото 50% от рейтинга на президента всъщност е рейтинг на институцията и хората, които обитават „Дондуков” 2 трябва да са наясно по този въпрос, тъй че Първанов не се ползва с кой знае каква подкрепа в личен план, за да направи нова партия или да оглави БСП, повтаряйки грешката на Петър Стоянов. И понеже мотивацията му е от изключително частен характер, не е хубаво да представя упражненията си в тази посока като грижа за държавата.

Той би могъл да бъде коректив и фактор за правителство, излъчено от неговата партия, а не на кабинет, който е спечелил мнозинство именно като контрапункт на тази партия. Съветниците на президента би трябвало да му обяснят това и да го посъветват вместо да се дърляс новата власт и да си играят на обвинения, обяснения и извинения, да си направи една дълга серия от срещи по света и у нас и да търси подкрепа за политическото си бъдеще, което едва ли ще надхвърли някакви партийни мащаби.

Едно интервю на Мария Друмева
Информационна агенция БЛИЦ

ИСТИНАТА НЕ ОСТАВА СКРИТА! НИКОГА!



Интервю с автора на книгата "Нашествието на демократите" Костадин Чакъров
/Весела КОЦЕВА, в. ШОУ/


Костадин Чакъров е бил политически помощник на Тодор Живков и съветник на Людмила Живкова над 10 години. През него е минавала цялата информация на службите за сигурност. Книгата му "Нашествието на демократите" стана абсолютен хит на пазара, вече бележи четири издания.
Чакъров е председател на гражданско движение "Власт на закона".




Луканов следи изкъсо лидера на опозицията Желю Желев във Великото народно събрание


- Защо толкова години след преврата в пресата почнаха да се появяват материали за далаверите на властта преди 1989 г.? Кой има интерес от това, кой е вдъхновителят?
- Това е поръчка. В една последователност за по-малко от година бяха нанесени два удара, точно такива, каквито Луканов нанесе след 10 ноември. Става дума за ударите върху Държавна сигурност и върху Тодор Живков. Когато Луканов взе властта, той уволни 40 хиляди сътрудници и кадрови офицери от ДС и вкара Живков в ареста.
- Луканов даде ли куфарчета с пари на седесарите?
- Андрей Луканов Даде много пари на структурите на СДС под претекст, че помага за създаването на една силна и честна опозиция. Даде на ръководители на СДС-структури по 300, 400 хиляди лева. Една част от тях хлъцнаха. Парите скопиха седесарите. Изведнъж цялата им революционна решителност бе неутрализирана.
- Защо Луканов извади досието на Петър Берон?
- Ще ви разкажа какво ми разказа сам Андрей Луканов в почивката на Народното събрание - Петър Берон му казал, че прилича на картина, в която има глиган, заобиколен от кучета. Глиганът е ранен, а кучетата са го нагънали… Берон му казал: “Ти приличаш на тоя глиган, от картината.” Тогава Луканов се ядосал и извадил досието на Берон.
- Твърди се, че Луканов щял сам да си умре, понеже бил болен от левкимия?
- Не знам такова нещо.
- Братът на Луканов - Александър Атанасов, ми е казвал, че Андрей си отишъл много разочарован, защото помагал на всички, а всички го предали.
- Да, това е така. Но преди това Андрей го направи същото с всички тях и те се разбягаха непочтително от него.
- Защо Луканов не ви предложи куфарчета с пари на вас лично?
- Аз не съм бил никога в стопанството. Аз нямам стопански връзки, аз съм политически сътрудник. За него бяха интересни хората с икономически позиции. Не ми е известно той да е раздавал пари на политици от лявото пространство. Той е давал пари на десни партии, както и в лявото, но на стопански фронт!!!!!
- Откъде взимаше парите, които раздаваше Луканов? От закритите сметки на министерството на външната търговия ли?
- Имаше много парични струйки и поточета. Питайте къде са парите на ТНТМ, на комсомола, на закритите политически организации като ОФ, на разни контролни органи и системи.
- Днес задълженията на България под формата на външен дълг са милиарди. В чий джоб изтекоха парите на народа?
- Външният дълг е един от начините за борба с политическия противник. От всички социалистически страни ние имахме най-малък външен дълг - 9 милиарда долара, брутен дълг през 1990 г... А държавният неприкосновен резерв бе 1 милиард и 600, който бе държан в швейцарските банки. Либийците ни дължаха 470 милиона, милиард и половина ни дължаха иракчаните, те си ги плащаха с нефт. Фактически нетният дълг бе 4 милиарда. Защо в края на краищата се получи такъв огромен дълг? Връзките ни със СИВ се разстроиха след идването на Горбачов. Те престанаха да си изпълняват доставките. Руснаците ни даваха 11 милиона тона нефт, това го направи Леонид Брежнев. Руснаците си затваряха очите за нещо, което беше почти грабеж - ние реекспортирахме нефта тайно, изнасяхме го, щом го получим, сменяхме само документите. Изнасяхме нефта в Европа или на средиземноморската борса. Живков постъпваше доста брутално и цинично с руснаците, като казваше на Леонид Брежнев: "Помагайте, за да не потушавате контрареволюции като в Полша и Чехословакия. Помагайте, за да бъдем с вас."
- А този резерв от 1 милиард и половина в швейцарските банки как се е получил?
- През 1981 г. Тодор Живков постави задача: "Свършиха добрите времена, създавайте резерв, защото българският народ ще гладува."
- Самият вие твърдите, че не знаете как този 1 милиард и половина в швейцарски банки е изчезнал?
- Не знам как това е станало, това е станало далеч след 10 ноември. През 1990 година. Мога да гадая какво е станало, едни казват, че парите са раздадени, а други казват, че с парите са покрити задължения към чуждестранни банки. След 10 ноември се скриха много пари, в това число останаха и много пари зад граница, които идваха от изнесена продукция.
Бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов написа книга за изнесените пари на България чрез операции на външнотърговски банки и организации?
- Върви една такава теза, че чрез външнотърговските организации, по линия на ДС са изнесени тези пари. Истината е следната - тези 400 външнотърговски организации в чужбина бяха създадени, за да проникнат в структурата на капитала и да събират информация от западната икономика. Тъй като България бе изправена пред ембарго по отношение на информация и технологии. В тези външнотърговски организации нямаше пари, те представляваха един апартамент, стол, маса, пепелник и двама чиновника, които си плащаха наема. Те се активизираха само когато "проникваха" в чужди технологии. Те бяха прикритие, за да придобиваме чужди технологии, рецептури, детайли. След като се стигнеше до плащане, Министерството на външната търговия докладваше в закрит порядък.
Ние така направихме биотехнологиии, фармация, козметика, цели отрасли, като придобивахме информация по този начин...
- Придобивахте или крадяхте чужди технологии?
- Вие го казвате, аз казвам по-интелигентната дума "придобивахме"... И това "Веро", с което си мием ръцете всеки ден, и него го "придобихме" по този начин. Няма да кажа откъде, защото ще вземат да ни осъдят!
- Според Николай Орешаров, който е бил адвокат на първата външнотърговска банка "Тексим банк", а после и основател на "Мултигруп",парите са изтичали, имало е отделна безотчетна каса, абсолютно никой нищо не е знаел?
- “Тексим” не беше банка, а групировка. Това е друго!
- Но в чужбина България е имала външнотърговска банка. В Ливан ли беше?
- Ливанската "Литексбанк" е нещо друго. През нея минаваха като филиал на външнотърговската банка разплащания с арабските страни, защото ние изнасяхме в арабските страни оръжие, изнасяхме техника.
- Шеф на “Литексбанк” е бил приятел на Андрей Луканов - Чавдар Кънчев?
- Много банкери работеха там.
- Случайно ли е съвпадението в имената банка "Литекс" и фирмата на Гриша Ганчев за сокове "Литекс"?
- Сигурно е случайност. Гриша Ганчев е момче, което се появи далеч по-късно.


- Куфарчета или торби раздаваше Луканов?
- Дали са били куфарчета или торби, не е това най-важното. Важно е, че Луканов се зае с непосилната задача да каже кой да е банкер, кой да не е банкер, кой да вземе кредит, кой да търгува с Русия, кой да бъде депутат. Луканов искаше да прави историята, но се набърка в могъщи интереси - кой да бъде в енергетиката, металите и оръжейния бизнес. Той искаше да създаде един пласт от зависими хора, които един ден да са задължени, да му връщат, грубо казано! Това му изигра шега.


- Значи той си поиска в един момент раздадените пари и те му спретнаха смъртта?
- Да. Мотивите за смъртта на Луканов са криминални. Той искаше да дирижира финансовите и кадровите потоци в държавата. Той беше играч.
- Бил ли е агент на 3 разузнавания ? Бил ли е агент на МОСАД, все пак майка му е еврейка?
- Не знам. Ако е бил агент на три разузнавания, значи е бил умен, защото като се скарат двете и те подгонят, те спасява третото разузнаване. Той бе изключително гъвкав и хитър и никога не носеше пряка отговорност.
- Познавали сте отблизо Живков. Вярно ли, че в Банкя всяка вечер са му докарвали за консумация рецепционистки - млади момичета от станции на ЦК на БКП?
- Това вече е груба лъжа!
- Но той обичаше жените?
- Кой нормален човек не ги обича? Психопати, импотентни, изроди, само такива не обичат жените?!
- Имаше ли любимки той освен Ванча Дойчева?
- Не знам, тая част не ме интересува. Той беше аскет по същество, беше самотен и тъжен. И това са легенди, че давали жени за консумация и на Леонид Брежнев. Те не бяха хора на удоволствието, те не обичаха да ядат, не обичаха излишъци.

- В книгата си “Нашествието на демократите” посочвате една друга причина за смъртта на Луканов - “неговия предателско-интригантски ген”, и посочвате данни за това – твърдите, че бащата на Андрей - Карло, е клеветял баща си, демек дядото на Андрей. Вярно ли е това?
- Карло е клеветял българската колония в Москва. Всички подред. Сталин е казал на Димитров и Коларов: ”Българите не ги преследва руското НКВД, а се действа по донесения на вашия човек Карло Луканов.” Бащата на Луканов беше в Красно-Пресненския район съдия - следовател, изпращал е много хора в концлагери, Изпълняваше отговорни функции на НКВД (руската държавна сигурност) в Испания. В България внесе този стил - с руските резиденти. Андрей продължи игровата класа на баща си. Като подготовка Андрей имаше салонна култура. Той никога не е дал и на двама души заплата. По природа беше аристократично мързелив, бягаше от взимането на решения. Спекулираше с връзките си с Кремъл, интригантстваше, като обвиняваше някого в антисъветизъм. Обичаше да клевети в Москва. Когато Огнян Дойнов започна да води преговори с японци и германци за супермодерно оборудване на завода в Радомир, Луканов го натопи на руснаците. Веднага пристигна премиерът Рижков, а Горбачов постави условие на Живков да се освободи от Дойнов и други кадри, които искат да превърнат България в мини-Германия и мини-Япония… Андрей е живял в Съветския съюз, живял е с баща си, работил е в Женева. Той имаше обща култура от салонен тип. При една фризьорка сядат много жени, говорят за всичко. Една фризьорка разбира от всичко, защото клиентката й казва всичко, докато си къдри косата, така тя има информация за всичко… но на фризьорско равнище.
- Искал ли е Андрей да се жени за Людмила? В книгата си вие посочвате примери как ходел редовно на гости на вилата на Людмила и лазел с детето Тошко по пода, “викал му галено “Тошко-о-о”.
- Може Андрей да е давал знаци на Людмила, че иска да се жени, но Людмила не беше човек, който… До предложение не се е стигало. Той изразяваше такива чувства… абстрактно, разбира се !
- Коя е най-голямата нежност, която Андрей си е позволявал към Людмила?
- Не мога да ви кажа, Людмила беше строг човек, аскет. Тя обичаше Иван Славков истински.

- Вие сам твърдите, че в момента в София има 150 разузнавания?
- Има установени 150 човека - дипломати, журналисти, които работят в различни резидентури и изграждат свои агентурни мрежи. Много е страшно в момента в България. Решенията в България вече зависят 70 - 80 процента от чужди централи, само 20 процента от нас.

- Значи Ахмед Доган е много силен, според ваши данни той управлява активи на стойност 1 милиард долара?
- Да, сам Ахмед Доган казва, че управлява активи колкото една средна банка. Според Доган една партия не може да управлява, ако няма активи на една средна банка са 1 милиард долара.


Едно интервю на Весела КОЦЕВА, в. ШОУ

петък, 18 септември 2009 г.

ГОЛЯМОТО ЗАМАЗВАНЕ - Атанас Атанасов

ГОЛЯМОТО ЗАМАЗВАНЕ
Атанас Атанасов, в. "Седем"
09.09.2009

През изминалата седмица ДАНС отново беше център на обществено внимание и пак с разработката ^`Галерия". Председателят на агенцията Цветлин Йов-чев докладва пред парламентарната комисия и оттам излязоха новини. Вече официално председателят на комисията Иван Костов съобщи, че оперативните действия на службата са започнали по разпореждане на бившия й шеф Петко Сертов. Също официално стана ясно, че са подслушвани журналисти и то с подписа на същия Сертов. И всичко това под благовидния претекст, че имало изтичане на класифицирана информация от агенцията към отделни медии. Между другото, когато изтича контролирано информация с цел манипулация на общественото мнение - може. Дали някой ден ще бъде разпоредено да се провери откъде партия РЗС имаше изпреварваща информация за Ахмед Башев, Мургина, аферата с циркония. Но това между другото...
За да се разбере значението на съобщенията на Иван Костов, трябва да припомним какво ни се поднасяше една година по тази тема.
Когато избухна скандалът "Галерия" през миналата есен, тогавашният злополучен председател на ДАНС твърдеше (и до днес продължава да твърди), че всичко е ставало през главата му и той не е знаел за вършените от подчинените му безобразия. Даже използва политическата конюктура, за да се разправи с неудобни служители с обвинение, че са вършили тежки нарушения зад гърба му.
Днес става ясно, че бившият шеф Сертов лично е разпоредил да се действа, и то с мотивировката, че в някои медии се публикуват неприлични факти за премиера и президента. Някъде пишело, че Станишев е гей, а за Първанов, че е хванал трипер от ученичка. И това можело да събори властта. Апропо, ако това е било истина и е могло да събори властта, Господ да пази България.
Друго сериозно обстоятелство, което Сертов твърдеше, бе, че той не е разрешавал да се подслушват журналисти. И в това си твърдение отиде още по-надалеч - заяви, че е готов да си подаде оставката при доказване на обратното. Тогава в централата на ДАНС бяха поканени водещи журналисти и собственици на медии. След среща там Тошо Тошев, Радосвет Радев, Тодор Батков и други излязоха пред микрофоните и камерите и дадоха доверие на Сертов. Те гарантираха, че след запознаване с материалите по "Галерия" не са установили да има подслушвани лица от медиите. Сега става ясно, че е имало подслушвани от един тиражен седмичник и това е станало с личния подпис на тогавашния председател на агенцията Петко Сертов. Освен че е излъгал, бившият шеф е подвел тези знакови лица да му дадат индулгенция. Направил го е, както направи същото с народните представители от вътрешната комисия на 40 Народно събрание, които отидоха на нарочна проверка. Просто и от едните, и от другите са били скрити писмените искания за прилагане на СРС, защото освен че са били подписани от самия Сертов, но днес се пита имало ли е законово основание за тяхното прилагане. Ако една детайлна проверка установи, че исканията за прилагане на подслушването са незаконни, изниква въпросът за търсене на наказателна отговорност за нарушаване на правата на подслушваните. И тук случаят трябва да отиде на прокурор, а работата на Сертов е спукана, защото под писмените искания стои неговият подпис.
Ето защо е лъгал и е търсил всевъзможни протекции и индулгенции.
Важно за изясняване на цялостната картина е също така парламентарната комисия за контрол върху ДАНС да поиска доклад и от вътрешния министър за това как служители на БОП са подпомогнали работата по "Галерия". Защото още миналата година стана известно, че оръжейният търговец Петър Манджуков е подал жалба и то в службата БОП на МВР с оплакването, че е оклеветен в сайта "Опасните". Независимо че клеветата по нашето наказателно право е дело от частен харастер, полицейските служители усърдно са се захванали да изясняват случая. И именно те са стигнали до информацията, че лицето Йоргос Пецос е администрирал сайта "Опасните". В тази връзка и бившият министър Михаил Миков, който е преподавател по наказателни науки, би трябвало да обясни дали е разрешавал използването на СРС и за разкриването на какво тежко престъпление е ставало това.
Всичко дотук говори, че вместо да се изясняват нещата около "Галерия", сякаш въпросите стават повече. Предстои да видим дали има воля и в парламента, и в прокуратурата за изясняване на цялата истина. Защото ако нещата и по този случай се замажат, хора като Първанов и Станишев ще продължат да се държат като лица от комунистическата номенклатура, за които законите не важат.

сряда, 2 септември 2009 г.

Развръзка по "Галерия"




Възложител на делото „Галерия" е бившият шеф на ДАНС Петко Сертов. Това каза председателят на парламентарната комисия за контрол над ДАНС Иван Костов след повече от два часа изслушване на шефа на българското ФБР Цветлин Йовчев.

"Поръчителят е председателят на ДАНС Петко Сертов. Не можахме да разберем дали е имало подпис на вътрешния министър, но решението е минало през съда. Това по никакъв начин не е възлагано от други отговорни служители в ДАНС", каза Костов, цитиран от btv.

Депутатите от комисията ще искат от министър Цветанов проектозакона, който регламентира статута на ДАНС, за да формират своята позиция. Следващата седмица комисията ще заседава в сградата на ДАНС, където ще бъде обсъждано изпълнението на бюджета на агенцията. Предстои депутатите да се запознаят и с делото „Галерия".

Информационното дело "Галерия" бе започнато миналата есен от ДАНС по повод публикации на спрения сайт "Опасните" и поради съмнения за изтичане на класифицирана информация от службата. В разработката попаднаха журналисти от почти всички национални медии и депутати.

Скандалът около делото избухна, когато депутати от вътрешната парламентарна комисия откриха уж случайно телефоните си в списъците с подслушвани лица в рамките на "Галерия". Това доведе до оставките на шефа на вътрешната сигурност в ДАНС и на заместник-председателя на агенцията Иван Драшков.

информация - dariknews