Затишие пред баира ( с обраното лозе)

Затишие пред баира ( с обраното лозе)
от Иво Инджев ⋅ ноември 16, 2009
За червените, които никога не са печелили в столицата, каузата отново беше в това, да бъдат уязвени сините – абсолютно буквално приложение на принципа на шопа „ не сакам да ми е добре, а на Вуте да му е зле”.

Ако Вуте е Бойко обаче, не са познали. Нищо му няма. Неговият кандидат за кмет на София Йорданка Фандъкова спечели с рекордно висок резултат, макар и при рекордно ниска активност .

Червените участваха на изборите на принципа на друга шопска мъдрост: „ и у празен трамвай да съм, па че се бутам”. Трамваят този път не го караше Станишев, а Кадиев, който се очертава като новия ватман.

Ще има ли битка „Ватман срещу Батман” на национално ниво някой ден?

Не искам да избързвам с такава прогноза, но не ми се ще и да повтарям сметките около получените гласове и тяхната проекция върху моментните настроения. Именно защото са моментни.

Това наистина бяха най-предсказуемите избори. И най-спокойните. Какво ли вещае това затишие пред баира, които предстои да изкачваме при продължаващия спад на икономическите показатели в условията на развиваща се криза?

Толкова бяха спокойни, че четири пети от гласувалите на парламентарните избори сини софиянци са решили, че този път спокойно могат да не гласуват. И това са именно гласоподавателите, за които ( толкова подигравателно ) пишат, че били сред най-дисциплинирания електорат!

Прекалената предсказуемост в политиката е нож с две остриета – докато едното успешно порязва противника, другото може да стори същото на ръката, която го стиска твърде здраво. А десният избирател е човек, който държи на личното си достойнство.

В този смисъл, десните се представиха достойно в София.