Трябва да се прочете!!!

Водеща тема на в."Седем".


Авторът, Ива Николова, обосновано извежда тезата, че Георги Първанов ясно и недвусмислено припознава ГЕРБ като бъдещ партньор за своя нов, и естествено ляв!, политически проект.

ИВА НИКОЛОВА-в.Седем

БОРИСОВ УВЕРИЛ РУМЕН ПЕТКОВ,ЧЕ ЩЕ СТРОИ АЕЦ “БЕЛЕНЕ”!!!ДАЛИ ПЪК НЕ МУ Е ДОКЛАДВАЛ?

Орешарски оптимистично настроен - най-тежките месеци на кризата минали
В лична среща с премиера Бойко Борисов Румен Петков е получил неговите уверения, че АЕЦ ”Белене” ще продължи да се изгражда, съобщи днес в Плевен депутатът от “Коалиция за България”. “Миналата седмица имах широк кръг от разговори и въпроси с министър-председателя и един от въпросите беше, разбира се, за АЕЦ “Белене”, за перспективите за изграждането на проекта. Трябва да кажа съвършено ясно, че неговото уверение е, че обектът ще продължи да се финансира”, информира Петков избирателите си.
На пресконференцията в Плевен заедно с него бе и бившият финансов министър Пламен Орешарски. Той прогнозира, че общини те са поставени пред сериозно изпитание. “През тази година това, което виждаме като намерения, са за отстъпление от процеса на фискална децентрализация и общините ще бъдат едни от най-засегнатите в този контекст. Това контрастира на ярко обявяваните намерения преди изборите как централната власт е длъжник. Не искам да напомням и какво се говореше каква част от данъците трябва да останат в общините”, обяви финансистът. Той напомни, че през 2008 г. местните финанси са заемали 20 % от консолидираната фискална програма, а в бюджета за 2010 са едва 12 %.
Все пак Орешарски успя да намери и добри страни в политиката на кабинета. Положителното било, че новото правителство е запазило ниския размер на преките данъци и не се е изкушило да заложи голями дефицити в бюджета. ”Поне на този етап има желание да държи един балансиран бюджет”, коментира предшественикът на Симеон Дянков. Той очаква дефицитът в края на 2010-та да надхвърли 2 %.
Той не очаква задълбочаване на кризата през тази година, напротив – дори предвижда малък ръст, което се потвърждавало от международните институции. Най-тежка била ситуацията през февруари и март м.г., само че тогава нямало истерии. “Аз оставам сравнително оптимистично настроен, че още тази година и тук може да се почувства по-благоприятен среда с уговорките, които направихме. Миналата година 21 държави от 27 завършиха с дефицити над 3 %, някои като Гърция са с над 10 % дефицит. Развитите икономики не правят тези дефицити, защото не се сещат какво друго да направят. Те просто ги използват като инструмент за съживяване на икономиката”, е мнението на Орешарски.
Въпреки това недостатъците са повече. “Не виждаме политики за реформиране на ключови публични сектори. Има дебати само за закриване на болници, силна непоследователност в провежданите политики – административната реформа, която беше шумно рекламирана до момента не е извършена. Изводът е, че ако до даден момент ние понесохме по – леко тежестите на кризата, сега ми се струва, че това ще се отложи поради отсъствието на нужните политики”, твърди Пламен Орешарски.
Според него основанието за назначаване на макроикономиста Илиян Михов за трети вицепремиер в правителството на Борисов – “за подсилване на икономическия екип”, означавало признание, че сега има слабост. “Михов е добър учен, познавам неговите статии и разработки, но трябва да се види дали ще може да се впише в правителствената структура”, коментира Орешарски.
Попитан дали отговаря на истината твърдението на Борисов, че бюджетът е преправян 700 пъти по време на предишния кабинет, бившият финансов министър отвърна: “Вероятно отговаря. Никога не съм броил колко пъти съм правил корекции на бюджета, според това което законодателят е приел като нормативни актове. Текущите корекции са един добър способ за управление на финансите. Излишък 3 % и 38 % разход от общия обем на БВП беше бюджетът през 2009-та. Това в никакъв случай не се вписва в тезата на това правителство, че е имало „голямо харчене”. Тази година разходите са 41 % от БВП, но никой не казва, че има голямо харчене. Напротив, всички се оплакват от съкратени средства”.
понеделник, 25 януари 2010

Радан Кънев: Ключът към голямата победа

Радан Кънев: Ключът към голямата победа
в. "Седем"
20.01.2010

Преди двайсетина дена писах за политическите позиции на Синята коалиция през 2009 г., които я разграничават от управляващите и от другия парламентарен партньор на ГЕРБ - партия "Атака". Тези позиции започнаха да оформят образа на коалицията като основна реформаторска група в 41-ото Народно събрание и политически двигател на усилията за модернизация и създаване на правова държава. Това е и естествената роля на реформистката десница, която отговаря на очакванията на избирателите? Пред успешното изпълнение на подобна задача обаче стоят поне два много сериозни проблема:
Първият е ограничената подкрепа, която Синята коалиция получи на изборите през юли 2009 г. и съответно скромно политически представителство в парламента и липса на представители в изпълнителната власт. Присъствието ни в институциите не отговаря на влиянието на защитаваните от нас идеи и позиции. Голяма част от реформистки настроените и от десните избиратели гласуваха за ГЕРБ преди половин година, за да осигурят смяна на безобразното коалиционно управление. Добрата новина е, че след осем години пълна политическа изолация десницата е все пак в по-добро положение и очевидно се е научила да се възползва от малки възможности, за да постига сериозни политически резултати. Ако в края на 2009 г. заехме позиция срещу безконтролното следене на телефони и интернет чрез интерфейс, днес можем да се похвалим, че възраженията ни са приети от управляващите и в новия си вид Законът за електронните съобщения ще бъде приемлив от гледна точка на човешките права. Същевременно твърдата ни позиция срещу генномодифицираните организми (ГМО) в земеделието среща всеобща обществена подкрепа и по всичко личи, че и по този този твърде важен въпрос правителството ще отстъпи пред разумните ни аргументи. Тези "малки победи" по ключови политически и социални теми съдържат в себе си ключа към голяма победа - постигане на модел на трайно сътрудничество между реформистките политически кръгове и гражданското общество и съответно налагане в политическия дневен ред на важните за гражданите теми.
Вторият и със сигурност по-важен проблем е състоянието на дълбока стопанска криза. Реформите трябва да започнат именно в тези условия благодарение на безотговорността, с която предишните две управления пропиляха политическия и паричен ресурс на стопанския растеж. Най-лошото е, че управляващата партия е хипнотизирана от измеренията на кризата. С малки изключения представителите на ГЕРБ бягат от икономическата тема като дявол от тамян, а министрите наблюдават скока на безработицата и верижните фалити с нелепото очакване, че кризата ще "отмине". Изглежда, че екипът на МТСП не оценява структурния характер на безработицата и не разбира опасността "дъното" на кризата да се превърне в жизнено равнище за голяма част от населението за години напред... В тези условия реформистката десница не може да си позволи лукса да предлага единствено ограничен брой решения по конкретни теми - иначе логично поведение за малък партньор в мнозинството. ДСБ и СДС са изправени пред отговорността да предлагат на управляващите както конкретни решения на основните стопански въпроси, така и обща визия за икономическо развитие отвъд "острата фаза" на кризата, когато трайната изостаналост и неконкурентоспособност на българската икономика ще възпрепятстват възстановяването.
Според станалите досадни до втръсване реклами японският йероглиф за "криза" означавал и "възможност". Действително предизвикателствата пред Синята коалиция изглеждат непосилни за политическото ни влияние. Но именно в решението на тези две задачи - представителството на гражданското общество и създаването на смела антикризисна програма, се крие възможността за утвърждаване на позициите на десницата и политическото? влияние за десетилетия напред.

Пресконференция на НР на ДСБ - 12.01.2010

Пресконференция на НР на ДСБ
12.01.2010

ИВАН КОСТОВ: Здравейте, ЧНГ на всички! Най – добри пожелания за здраве и успехи!

Ние направихме анализ на това, което ще бъдат нашите приоритети през следващата година и искаме да Ви запознаем с него. Първо, във връзка с много нашумялата и актуална тема за разкритията на “Наглите”, ние считаме, че трябва да бъдат разкрити и полицейския чадър, и чадъра във висшето ръководство на ДАНС, които са позволили на тези престъпници да действат. Освен това сме сигурни, че трябва да се разкрие и да бъде обвинен “мозъка на организацията”. Не може престъпници от криминалната периферия, с прякори, да са организатори на такава престъпна дейност. Затова очакваме, разбира се поздравявайки правителството и МВР за този успех, да стигнат до края. Едновременно с това искаме да кажем, че правителството на ГЕРБ беше избрано, за да осигури справедливост в страната. Ние виждаме, че справедливост през възмездие за хората, които наистина бяха най– наглите престъпници в страната последните осем години, няма. Тези, които бяха на власт и извършваха престъпления тепърва трябва да бъдат обвинявани и не бива недостигът на смелост или компетентност на един или друг министър да стават причина за липсата на действие. Ние очакваме да бъдат обвинени хората, които доведоха България до това състояние, в което тя се намира сега.

Минавайки на следващата тема, ние считаме, че няма обрат в противодействието на кризата. Кризата продължава да се развива, а с нея и протестите. Освен това искаме да припомним, че най – силната част в програмата на ГЕРБ за противодействие на кризата беше – възстановяване на доверието на ЕС, пробив в усвояването на европейските фондове и осъществяването на големи магистрални и инфраструктурни проекти. С голяма тревога трябва да констатираме, че в тази програма няма никакъв напредък. Тя не се дискутира, не се провежда, там непрекъснато се коригират сроковете назад. ГЕРБ въобще не дебатират и не визират тази политика. Това е причината ние да ги призоваваме да направят нов план за излизане на страната от кризата. Няма да излезе България от само себе си от кризата, каквото и да си мислят ключови представители от ГЕРБ.

Накрая, искам да споделя, че ние с голямо безпокойство наблюдавахме развитието на преговорите между България и Русия по отношение на енергийните проекти. В тази връзка сме силно притеснени, че не се отстоява българския национален интерес. По тази причина ние ще поискаме среща на най – високо ниво и с министъра на икономиката, и енергетиката, и с министър – председателя, защото ние трябва да участваме в изработването на позицията на българската страна преди преговорите този месец с руската делегация, за да сме сигурни, че ще бъдат защитени българските интереси.



Г-н Костов, в качеството си на председател на комисията за контрол върху ДАНС, какви действия смятате да предприемете във връзка със случая “Наглите”?



ИВАН КОСТОВ: Всичко, което ми позволява позицията, но не мога да говоря за това публично. Но не е това начина, по който трябва да се стигне до организаторите на тези престъпления. Не бива това разкриване на “Наглите” да замества разкриването на истински наглите хора, които вкараха страната в това положение.



Значи Вие смятате мерките, предприети от правителството за недостатъчни?



ИВАН КОСТОВ: Това, което ние анализирахме е, че има остър недостиг на компетентност и на кураж от министрите, например при извършването на работата на парламентарната комисията, която трябваше да разкрие действията на правителството на Станишев през последната година от неговия мандат. Няма никакъв напредък там. Материалите, които се изпращат се подписват от хора, назначени от БСП, вътрешни инспекторати. Няма никаква компетентност в подготовката на документи за изпращане в прокуратурата. А нещата трябва да бъдат доведени до край. Ние искаме да бъдат атакувани бившите министри, обвинени в корупция. Искаме да бъде атакуван Румен Петков. Искаме смелост да бъде атакуван Пламен Орешарски. Искаме компетентност от МВР да направи конкретен анализ, да посочи конкретните нарушения и този анализ да предаде на прокуратурата, като самото министерство с вътрешните си контролни органи да посочи кои са извършителите.Това няма да се случи, ако нещо много сериозно не се промени. Ние обърнахме внимание в първите месеци след изборите на министър – председателя, че са парализирани контролните органи на държавата. Сега това се вижда с просто око. Те не са в състояния да обработят един сигнал и да го изпратят към прокуратурата. Как прокуратурата да заведе дела срещу извършителите?!

Димитър Бъчваов:" Къде са новите правила?"

Димитър Бъчваов: Къде са новите правила?
в. "Седем"
06.01.2010
2010 година е. Вече не се спори дали сме в криза. Спорът е дали през следващите 12 месеца ще достигнем дъното и ще тръгнем нагоре. В политическите дебати, на тези въпроси се търси отговор само през разходите на държавата, бюджета, дефицита и идеите на новия министър на финансите Симеон Дянков. Дебат за самата икономика по същество обаче няма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма отсъства от “предния план” на медиите. Освен когато е повикан спешно в Москва. Но руските енергийни проекти са “ненужни”, “икономически необосновани”, и “финансово необезпечени” според думите на двамата министри цитирани по-горе. Вярвам им напълно. Тези проекти очевидно не са изход от кризата. Впрочем, цената на излишната електроенергия, която ще изнасяме в началото на 2010 г. е с 30 на сто по-ниска от цената в началото на изминалата година.

Според финансовият министър, отлепването от дъното ще започне още преди средата на 2010 г.. Подобно вещателство няма голяма стойност докато неговият колега - министърът на икономиката не посочи и докаже кои отрасли ще бъдат новият мотор на това въздигане. Строителството движеше “просперитета” при управлението на Станишев. Този отрасъл “прегря” като по учебник и сега според твърдението на инж. Глосов, председател на Камарата на строителите в България, за една година има 38 на сто общ спад в строителния бранш и над 60 на сто в жилищното строителство. Заместник-министърът Маринов, отговарящ за туризма, пък предвижда през 2009 г. 30 на сто по-малко приходи от тази дейност в сравнение с предходната година. Причините са презастрояване, изливането на отходни води в морето, лоша публична инфраструктура в планинските курорти и т.н. Тези причини няма как да изчезнат през 2010 г. Индустрията отбелязва спад от 15 на сто, който е близък до този от катастрофата през 1995 – 1996 г. Транспортът следва индустрията, строителството и туризма. Услугите емигрират в сивата зона. Лошото е, че причините за всички тези сривове са трайни. Те не зависят от световната криза и няма да изчезнат за това, че в Германия, или Франция например нещата ще започнат да се подобряват. Преодоляването им изисква огромни вложения в технологии, квалификация и инфраструктура. Средният дял на инвестициите (предимно високотехнологични) в брутния вътрешен продукт на страните в ЕС е 32 на сто. За да преминем от изоставаща в догонваща позиция по отношение на производителността и конкурентоспособността, българската икономика би следвало да инвестира още по-голям дял от своя БВП. Това означава, че излизането от кризата трябва да е съпроводено от над 12 млрд. евро инвестиции годишно, и то преобладаващо в технологии. Притокът на външни капитали обаче намаля с 55 на сто след краха на спекулативния бум в строителството. А кредитите дори след минималния спад на лихвите през последните три месеца, остават сред най-високите в Европа.

Над всички тези негативни примери доминират данните за безработицата. Според правителството тя ще се увеличава през цялата 2010 г. и в края й ще бъде 11.5 на сто. Което всъщност означава, че кризата ще се задълбочава през цялата година. Останалите без работа хора в сивия сектор са извън тези разчети, но с тях реалната безработица според данните на Българската стопанска камара е 1.5 пъти по-висока. За никакво излизана от икономическа криза не може да се говори, ако безработицата се увеличава. Това впрочем е учебникарско правило, което беше припомнено от г-н Строс-Кан – директор на МВФ, на връх Нова година. То обаче често се “забравя” от политиците за да се правят оптимистични спекулации с други статистически данни.

Нашите фирми нямат нито капацитет, нито време да разработват собствени технологии на световно-конкурентни нива. Трябва да ги внесат отвън. Затова делът от частните инвестиции, който ще създаде работни места и ще има антикризисен ефект през 2010 г., няма да е достатъчен нито като количество, нито като нови работни места. Инвестициите на държавата и общините пък са силно ограничени поради драстичния недобор от 7.5 млрд. лева в данъчните приходи за 2009 г. и неразплатените задължения на държавата и общините от 1.5 млрд. лева, които са прехвърлени върху бюджета за 2010 г. Тогава откъде ще дойде подемът? В доклада към тазгодишния държавен бюджет се твърди, че от кризата ще ни изведе износът. Просто се твърди - без анализ, без обосновка. Какво ще започнем да изнасяме в такива количества, че да излезем от кризата, не е ясно. Ако има доказателства за подобно нещо, министър Трайков е длъжен да убеди публиката в истинността на добрата прогноза. Защото стопанският оптимизъм сам по себе си е антикризисен фактор. Министърът обаче, мълчи. НСИ пък отчита най-ниските показатели за бизнес-климата в страната от 12 години насам.

В последното ми интервю за в-к “Седем” казах, че държавният бюджет за 2010 г. е честен към гражданите и труден за изпълнение от правителството. Още преди да е започнало изпълнението му обаче, правителството пренебрегна интересите на хиляди граждани и фирми, заради една излишна амбиция – на всяка цена да приключи 2009 г. с дефицит от 500 млн. лева, и нито стотинка повече. Новият кабинет наистина завари “минно поле” от скрити договори, раздути разходи и финансови ангажименти, за които има всички основания да се смята, че бяха нарочно и злонамерено заложени от кабинета на Станишев. Но точно заради това бюджетът трябваше да се актуализира навреме. Така всички “скелети в гардероба” на заварените публичните финанси щяха да бъдат извадени наяве. Възможностите за намаляване на разходите и истинският размер на дефицита щяха да бъдат изяснени достоверно и поставени под контрол с един реалистично коригиран бюджет. Недостигът щеше да се покрие от фискалния резерв без никакъв риск. Този съвет на Синята коалиция беше отхвърлен твърде лекомислено. Още повече, че ние изтъквахме именно голямата опасност от държавните поръчки и финансовите ангажименти без осигурено финансиране. Направената в последните дни на 2009 г. корекция на бюджета с дефицит от 500 млн. лева беше закъсняла и нереална. Лош ход беше да се поемат необмислени обещания. Отначало за балансиран бюджет, а после за минимален дефицит. Още по-лошо би било, ако става въпрос не само за липса на опит, но за налагане на лична амбиция, за постигане на изкуствени “шампионски” резултати в бюджетирането сред страните от ЕС по време на криза. А такива амбиции бяха и продължават да се декларират от министъра на финансите.

В крайна сметка за да не наруши неудачно коригирания бюджет няколко дни след приемането му, кабинетът прехвърли част от най-спешно дължимите плащания в следващата година. Така не бяха изплатени 5 млн. лева за хората с увреждания; 25 млн. лева за лекарства и първичната здравна помощ; 200 млн. лева за строителство и зимно почистване; над 100 млн. лева земеделски субсидии. Отделен е въпросът с 19-те милиона за съдебната власт, които също бяха прехвърлени към 2010 г. чрез един напълно излишен скандал. Въпросът за тези пари трябваше да се реши в Парламента, а не чрез надлъгване. Сега финансовият министър обещава всички тези суми да бъдат изплатени през първото тримесечие на новата година. А то по принцип е най-слабия приходен период за фиска. Стана очевидно, че бюджетът за 2009 г. трябваше да бъде разчетен с минимум 830 млн. лева дефицит, т. е. 1.25 % вместо 0.75 % от БВП. От това нямаше да пострада нито авторитета на новия кабинет, нито финансовата стабилност на страната, нито перспективите за кандидатурата ни в еврозоната. Реално скритият дефицит обаче, е още по-голям. Общо дължимите и неразплатени разходи на държавата наследени от предишното управление по думите на самият финансов министър, са над 700 млн. лева. Тази тежест ще легне изцяло върху новия бюджет, което е един лош старт на финансовата година защото:
- допълнителното финансово бреме от 700 млн. лева не е предвидено в бюджета за 2010г.;
- фирмите и изобщо бенефициентите рано или късно ще получат парите си за предишните държавни поръчки, но ще бъдат наясно, че пари за нови поръчки няма да има и съкратените вече работни места няма да бъдат възстановени;
- откритото хитруване с бюджета е най-лошия сигнал за инвеститорите (вътрешни и външни), особено когато се обяснява като мерки за повишаване на финансовата стабилност в името на същите тези инвеститори;
- за инвеститорите и за икономиката изобщо, финансовата стабилност означава преди всичко стабилни и предвидими плащания - на първо място от държавата; големият фискален резерв не е никакъв аргумент за стабилност, ако въпреки това правителството и общините не си плащат задълженията;
- поради натоварването на бюджета с непредвидени разходи за предходни периоди, бюджетната актуализация в средата на годината ще бъде насочена към още по-голямо съкращаване на текущите разходи и инвестициите, а не към облекчаване на рестрикциите.

Независимо от проблемите с бюджета, не трябва да се забравя, че при наличието на валутен борд, финансовото състояние на държавата (правителството) по принцип е различно от състоянието на националната икономика. И съвсем различно от състоянието на домакинствата и фирмите. Държавата не “изработва” своите пари, нито има право да печати произволно банкноти. Тя ги изземва насилствено от данъкоплатците. И ги разходва (или трупа в резерв) независимо от тях. Понякога в полза на обществото, понякога в негова вреда. Но възможностите за финансово подпомагане на икономиката при борд са минимални. Тези ограничения са цената на силния лев и на финансовата стабилност. Изходът от кризата всъщност не зависи от държавния бюджет. Решенията трябва да се търсят и дебатират през идеите за законодателни промени и инициативи на министъра на икономиката и на отрасловите министри. През реформите в здравеопазването и образованието. Изходът от всички икономически кризи е свързан с установяване на нови правила, а не с наливането на пари в нереформирани икономики и администрации. Актуалната претенция към новото правителство не е къде са парите, а къде са новите правила.