ДСБ: Ръководствата на ДПС, БСП и НДСВ са лицето на политическата корупция

22.02.2010
Иван Костов: Добре дошли на нашата пресконференция. Първо искам да ви информирам, че ние посветихме време за обсъждането на един проект за промяна на централното управление на усвояване на европейските фондове. Причината да го направим, е че правителството наистина успя да получи одобрение на оценките за съответствие на оперативните управления на еврофондовете, но реално усвояването на европейски средства в България все още е много слабо. Тъй като точно реалното усвояване е антикризисната мярка този проект е първа част от нашия план за борба срещу кризата, за който ние сме говорили пред вас. Считаме, че използването на авторитета и аргументите на централното управление са в състояние да решат една голяма част от проблемите, които Комисията за контрол за усвояването на европейските фондове в Народното събрание възприе. Искам да кажа, че Комисията възприе почти всички наши оценки за рисковете, за проблемите и за причините заради това, че еврофондовете не се усвояват с темпото, с което ние всички желаем да става. Ние сега, разчитайки на тази оценка и на това единство във възгледите, предлагаме този проект. Изпращаме го на министър-председателя. Не искаме да го коментираме преди това с медиите, тъй като желаем реално да помогнем да се вземат управленски решения, които да помогнат на страната. Поставяйки усвояването на европейските фондове на най-високо място в своите политически цели. Не искаме да правим политика искаме да помогнем. Разбира се очакваме на среща с министър-председателя, която сега обявяваме, че сме поискали да разкажем и да покажем този план.
Проектът представлява наистина промяна на начина, по който в момента централно се управлява усвояването на европейските фондове и има графично представяне. Може да бъде представен пред по-голяма публика. Изобщо изработен е както трябва. Това е първата точка, с която ви запознаваме. Втората, е едно изявление на Националното ръководство на Демократи за силна България. Ще ми позволите да го прочета.

ИЗЯВЛЕНИЕ на НР та ДСБ относно решението на Конституционния съд за касиране на парламентарните избори от секции в Турция

За първи път от началото на демократичните промени Конституционният съд определя за опорочен изборния процес и касира резултати от изборите. Това стана, защото грубо е манипулиран вотът на българските избиратели в Турция по вина на ръководството на ДПС и правителството на Тройната коалиция.
Решението на Конституционния съд е тежка присъда персонално за Ахмед Доган. То отхвърля начина, по който в последните десет години той купува власт, като злоупотребява с механизмите на демокрацията.
След решението на КС политическата корупция и изборните нарушения престанаха да бъдат митове. Те вече имат лице. Това са ръководителите на ДПС, на БСП и НДСВ. По време на техните правителства България отстъпи от вече завоювани позиции в провеждането на свободни и честни избори.
ДСБ приветстваме решението на Конституционния съд като първа стъпка към възстановяването на демокрацията в нашата страна.
Ние настояваме:
- Отговорните институции, включително прокуратурата, да разкрият и разобличат персонално организаторите на политическата корупция и изборните нарушения.
- Народното събрание да приеме новия избирателен кодекс до края на лятната сесия и да създаде постоянно действаща, независима и неподкупна изборна администрация.
ДСБ призоваваме всички демократични партии да постигнем съгласие, за да създадем условия за истински демократични избори в България.

На ваше разположение сме за въпроси.

Можете ли да маркирате поне каква структура на управление на еврофондовете предлагате?

Иван Костов: Наистина не желаем да навлизаме в подробности. Предполагаме, че веднага след срещата с министър-председателя, през тази седмица се надяваме това да стане, ние ще направим специална пресконференция и аз и колегите ми ще ви запознаем с това, което предлагаме.

Какви са дефектите на сега съществуващите структури. Вие винаги сте казвали, че сегашната администрация е тежка и не желае сама да се реформира. Къде трябва да се пипне?

Иван Костов: За това можем да говорим, защото вече е обсъждан въпроса и е прието нашето предложение за причините за тези проблеми, които се явяват в усвояването. Първата причина е обстоятелството, че има институционален конфликт. Той е в изпълнителната власт и се дължи на обстоятелството, че персонално в лицето на министъра на финансите е съчетана ролята да пази балансирана бюджетна позиция, а от друга страна да бъде вицепремиер по усвояването на европейските фондове. Тези две цели влизат в конфликт при определени обстоятелства, каквито често се случват при управлението на бюджета в страната и винаги конфликта се решава в полза на финансовото министерство и във вреда на усвояването на европейските фондове. Втората причина е феодализацията. Под феодализация разбираме такава широка степен на самостоятелност на управляващите органи на европейските програми, на оперативните програми, която прави администрацията безконтролна. Вие знаете, че напоследък се създаде едно звено за одит на проекти, но както предварителния контрол, така и контрола за законност, за целесъобразност на решенията и последващия контрол за административни нарушения и противодействие на корупция и конфликт на интереси в момента не се упражнява по централен начин. Поради което липсва тази дисциплина в усвояващата администрация. Ние считаме, че това може да бъде избегнато през промени в системата за управление. Третото, е че целеполагането в процеса се нуждае от особено и сериозно внимание. Целеполагането е сложен процес. Той е съобразяване от една страна с европейските стратегически документи. Вие знаете, че изтече Лисабонската стратегия през миналата година. Предстои в момента да се работи за стратегически европейски документ, но има вътрешни стратегически документи. Това е стратегическата референтна рамка. Има един план за развитие на страната, който обаче не е одобрен. На практика всички, които участват в процеса на усвояването и които са страни бенефициенти на европейските фондове нямат една актуализирана целеполагаща политика и стратегия. Това трябва да бъде и роля на новата система за управление. Тоест редица неща трябва да бъдат решени и ние считаме, че това трябва да бъде направено чрез тази промяна.

Даниел Митов: Ако мога да добавя нещо. Ние сме го казвали и друг път в момента буквално е унищожена хоризонталната връзка между отделните министерства и дирекции като на практика всяко едно от тези министерства и дирекции си пишеше стратегии за развитие само, за да може да се отчете някаква дейност пред Брюксел и пред Европа. За тези стратегии липсваше каквото и да било финансиране и каквато и да е политическа отговорност. Не се адресираше към когото и да е, за да могат тези стратегии да бъдат изпълнявани. Това също е нещо, което ще бъде решено с този план.

Трябва ли да има специален вицепремиер, който да отговаря за усвояването на еврофондовете? И за какво ще е разговорът ви с вашия колега Мартин Димитров?

Иван Костов: За първият ви въпрос се разбрахме ще отговорим с една пресконференция надяваме се още тази седмица, а на вторият въпрос – ние правим тази среща по предложение на СДС. Обсъдихме своите позиции и ние очакваме да намерим форми, за да препотвърдим политическото бъдеще на Синята коалиция. Включително и за следващите избори. Очакваме да потвърдим тези и политики, които сме съгласували преди изборите. Да отидем към конкретизация на някои политики. От друга страна да намерим механизъм там където имаме разхождане, където имаме различни идеи те да бъдат представени с необходимата доза коректност, търпимост към чуждото мнение, защото така ще станем по-силни и по-отворени към общественото мнение. Тоест „политики” и бъдещето на Синята коалиция” това ще бъдат темите, които ние ще очакваме да се разискват.

Има ли някакъв конфликт, някакъв проблем?

Иван Костов: Не, няма. Има пуснати закачки по разни сайтове, но няма такъв конфликт.

Как гледате на изявлението на президента Първанов за отварянето на икономическите досиета?

Иван Костов: Аз вчера говорих в „Неделя 150”. Тези икономически досиета трябва да ги отворят учените икономисти, стопанските историци на страната. Те трябва да кажат кое, как е било, на кого се дължи, например ликвидацията на банките, кредитните милионери, обявяването на 76 от най-големите предприятие на страната в неплатежоспособност. След това последващите действия. То трябва да направи оценка на масовата приватизация на г-н Жан Виденов, оценка на започналата приватизация с РМД-та пак по време на Виденов, на начина по който е продължила при нас. Но това са въпроси на стопанската история на страната. Това по никакъв начин не са въпроси, които касаят първо конституционния ред в страната, нито са свързани с извършване на престъпления. (Престъпления се разкриват от прокуратурата и следствието.)

Прави впечатление за институционален конфликт на интереси при сегашното управление при усвояването на еврофондовете . Промяната в закона, при която Агенцията за приватизация се слива с Агенция за приватизационен контрол и по този начин продавача ще надзирава и ще контролира онова, което е свършило. Ако има грешка в постановката ми моля да коментирате.

Иван Костов: Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, тук е Димитър Бъчваров и аз ми призовавам да се обърнете към него за по-специален отговор, паралел не може да бъде направен, защото тук става въпрос за управленски решения свързани с усвояването на европейски фондове. Конфликта, за който ние считаме, че е на институционално ниво е конфликт между различните цели, които преследват две различни институции. Едната цел е широката балансираност и стабилната балансираност на бюджета, другата цел е максималното усвояване на фондовете. Причината да има конфликт там се дължи на обстоятелството, че по много от програмите държавата осъществява съфинансиране, т.е. тя участва в много от проектите. Тя също влага свои средства, за да могат да бъдат усвоявани европейски програми. От тази гледна точка, желанието за икономии на бюджетни разходи може да възпрепятства процеса на усвояване поради прекратяването на държавното участие в усвояването на европейските фондове, лишаване от съфинансиране. Това е съвършено конкретен и сериозен проблем, който всички бенефициенти познават. За това много често държавата влиза в ролята на страна, която компенсира нарушенията, които са извършени при усвояването на европейски фондове. Конфликта се дължи на обстоятелството, че когато министерството на финансите управлява и последно се произнася по целесъобразността на дадени проекти то се държи по подобие на банка. То оценява риска като максимален, така би трябвало да се оценява ако се гледа от банкерска гледна точка, защото ако има осъществени нарушения и проекта е слаб накрая това цялото финансиране ще трябва да се компенсира от министерството на финансите. Поради това министерството на финансите действа като противопоставяща се и силно контролираща и инспектираща процеса институция. Това е сърцевината на този проблем и ние сме убедени, че това трябва да бъде решено.

Намери ли правителството Соломоновото решение на конфликта по отношение на Белене?

Иван Костов: Ние не считаме, че е намерено решение. Аз искам да се позова на това, което в момента се предлага като решение. Аз имах спор с някои колеги и журналисти като казвах, че руската страна не предлага финансиране и участие в процеса, а предлага българската страна да вземе кредит. Най-тежкия проблем в този проект е финансирането му. Стоварването му на гърба на българския данъкоплатец, ето така да го кажа политически. Това е най-сложното упражнение, независимо кой, как говори за проекта. Руската страна не желае да носи рисковете от инвестицията, тя желае да бъдат прехвърлени изцяло на българската страна. Друг инвеститор в страна на европейския съюз не е проявил желание за участие в проекта и по този начин един 10 милиарден проект се стоварва върху гърба на българския данъкоплатец в години на свирепа криза. Това е невъзможно да бъде принудена българската страна ако се управлява от отговорни политици. Невъзможно е да бъде принудено правителството да отиде на такъв компромис. Това е непосилно за България. Така че ще видим какво е Соломоновото решение. Ако имате още въпроси по тази тема г-н Иван Иванов е тук.

Какво стана с антикризисната програма, която щяхте да пишете?

Иван Костов: Това е първата част от нея. Ние ви обещаваме, че в момента в който сме готови с всяка следваща част ще ви запознаваме с нея, ще ви запознаваме по определен начин. Все пак антикризисната програма не е просто нещо, тя не може да ви бъде стоварена наведнъж, а и ние не сме я изработили наведнъж. С тази част с промяната в централното управление сме най-напред, а и то е първо по логиката на нещата. Така че очаквайте поставили сме си за цел до Великден да изложим всички свои идеи и планове за антикризисната политика. Работим много усилено.

Благодаря ви за вниманието!

"Нова по-малка криза е по-вероятна, отколкото растеж" - Иван Костов

Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна, казва лидерът на ДСБ

Как оценявате решението на правителството за разсрочено изплащане на безспорни задължения към бизнеса?
- Моето мнение, е че тези задължения трябваше да се изплатят през миналата година. По европейската методика те се водят като задължения, и съответно - дефицит. Той трябваше да бъде отчетен през 2009 г. А отговорността да се поеме от предишното правителство. Сегашното слабо можеше да повлияе на бюджет 2009. Не трябваше да се допуска сега да се появи този голям дефицит, защото вече става отговорност на ГЕРБ. Поема се отговорност от тройната коалиция. Защо?
Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

А това ще се окаже ли проблем на макрониво?
- Разбира се, че ще окаже. Аз се чудя на всички, които прогнозират икономически растеж. Шансовете да има растеж, макар и минимален, или да има нова криза, макар и не толкова остра както миналогодишната, са по-скоро в полза на второто. Разбира се, нормално е финансовият и икономическите министри да изразяват оптимизъм. Така трябва, така говорят всички управляващи. Но т.нар. колегия - наблюдатели, икономисти, макроикономисти, са се откъснали много далеч от икономиката на фирмите. Хората там говорят съвсем други неща.

Защо това липсваше като дебат в обществото, наложен от десницата?
- Вижте, ние още не се разбираме достатъчно добре със СДС. Същите тези макроикономисти, които ги съветват, настояваха за нулев дефицит. Не искаха дори да прочетат проблемите на фирмите. Имахме преди една година спор с тях. Аз попитах: "Какво чакате да се случи, за да кажете, че в страната има криза?" Отговорът бе " да видим, че две тримесечие има спад на БВП". Казах им, че не виждат по далеч от носа си, а те отговориха, че са обективни наблюдатели.

Какви обективни наблюдатели са тези, които спасяват Станишев от отговорността, че не е приложил антикризисни мерки? Орешарски дори се оправда с тях. Ако не беше нашият глас, пропагандата на тройната коалиция щеше да наложи, че няма криза дори когато статистиката отчете две тримесечия на спад на БВП. Вижте какво формалистично и буквално глупаво отношение. Ако си икономически наблюдател, трябва да виждаш нещата в перспектива. Ако не знаеш какво ще се случи след 3-6 месеца, значи нямаш експертиза, ти си бърборко, коментираш баналност.

Другият им аргумент беше "да не сеем паника". Това е посткомунистическо мислене - да не се произнесе нещо, за да не се случи. Как ще омагьосаме действителността с думи? Хванахме бас какво ще бъде неизпълнението на приходите "7-5 млрд. лева срещу 2.5 млрд.". Вижте колко много сме се разминавали в прогнозите си. Затова не можахме да се разберем с Мартин Димитров какво да алармираме. Ние спорехме, а накрая - оневиняване на Станишев. И неплатеното от него се плаща от Бойко Борисов - той прави дефицит, което е несправедливо, защото лишава новото управление от неговите си шансове. С тазгодишни пари се плаща за далавери на Станишев, Сакскобургготски и Доган.

Вече излязоха данните за изпълнението на бюджета за януари, вашият коментар?
- Изглежда, приходите ще бъдат по-малко от миналогодишните. Спадът на икономическата активност вероятно продължава.

Правителството твърди, че дефицит ще има през цялото първо тримесечие, но той ще се навакса по-късно. Приемливо ли е това?
- Само ако бъде компенсиран в следващите месеци. В противен случай дефицитът може да стане неуправляем. Въпросът ви се отнася за рисковано управление на бюджета. Ако има по-ниски приходи от миналогодишните, най-вероятно през цялата година ще има неизпълнение. Наблюдавам като професионалист изпълнението на бюджета вече 21 години. Няма друг с по-дълго досие по тези въпроси от мен.

Трябваше ли още миналата година да се поставя за цел влизането ни в ERM 2 (бел. ред. - т.нар. чакалня за еврозоната) при назряващ дефицит?
- Българските финанси и икономика, парадоксално, са в добра ситуация да изпълнят критериите за въвеждане на еврото. Трудността е друга. Нужна е много силна тайна дипломатическа офанзива. Тази стратегия не трябваше да се обявява от правителството, а то да остави да се говори за това отстрани.
Процедурата на решението за влизане във валутния механизъм 2 е секретна. Трябваше да влезем в него и тогава да заговори правителството. Дори да не се постигне тази цел обаче, тя не трябва да се изоставя. Защото страната продължава да има шансове.

Трябва да се приложат и други инструменти за политически натиск. Един от тях е да се поиска изпълнение на Договора за присъединяване на България. Страните членки са го подписали и няма как дълго да ни отказват. Ще се позовем на тяхното неизпълнение на договора, което позволява на българското правителство да спира инициативи на ЕС, за да покаже с натиск, че има тежък проблем и че не може така. България има право и изпълнява условията, никой не може да я спира! Иначе се появява въпросът къде се намираме. Г-н Трише - банкерът на ЕС, е приятел на България, но той не е суверен и не може да решава тези неща вместо нас.

Освен това има много силна монетарна и много сериозна външнополитическа причина да бъдем в еврозоната. България е нищожна като дял от общото обращение на еврото, защото сме много малка и бедна икономика, при това с наполовина евроизирани авоари и кредити. Каквото и да се случи у нас, не може да повлияе нито на Европейската централна банка, нито на който и да е от параметрите на европейската финансова система. Става въпрос за нищожните 8.5 млрд. евро. Но влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна.

Еврозоната ще даде на България парична защита, включително срещу идващите отвън корупционни практики и пране на пари. Това е важният политически аргумент, който може да е далечен на Европейската централна банка, но би трябвало да е силен пред г-жа Меркел, г-н Саркози и другите европейски лидери.

Неотдавна обявихте, че започвате да съставяте собствена антикризисна програма, какво ще съдържа тя?
- Ключово е да се отвори усвояването на еврофондовете. Програмата на правителството беше правилна - да се създаде доверие, да се отвори финансирането и след това да се правят националните проекти. Но не се получава. Затова скоро ще завършим подготовката на най-важната част от собствените си предложения - ще предложим друга организация за усвояване на европарите, друга система за управление. Става въпрос за нова организация на изпълнителната власт за изпълнение на тези функции.

Вие твърдите, че поне досега нямате добра комуникация с ГЕРБ, смятате ли, че ще приемат предложенията ви?
- Наистина ГЕРБ отказа да разговаря с нашите представители, когато им предложихме да обсъдим проблемите на трудовата и социална политика. Вероятно мислят, че чиновниците на Емилия Масларова са по-компетентни от нас. А тези чиновници са били управлявани от нас по време на успешните реформи в тази област. И отказват сътрудничество, но след това търсят помощ по конкретни въпроси. Ще го направим още един-два пъти, но нашите хора виждат, че да работят за ГЕРБ на парче не е сътрудничество. Мотивацията им вече е подкопана.

Подкрепяте ли формата, в която продължава здравната реформа?
- Искам още веднъж да кажа и ще продължа да го повтарям, докато хората разберат. Животът и здравето им зависят от качеството на медицинската помощ, а не от това да имат наблизо болнично легло, където да легнат. Разбирам емоционалното им отношение, но то не е рационално. Ако имате сложен проблем и ви предстои трудна операция, къде ще отидете - при доктора, който я прави за първи път в живота си, или при хирурга, който ще я направи за 1001-ви път?

Трябва да разберем какво означава принципът за качественото здравеопазване. За спешните случаи си остава бързата помощ. Министерството трябва да защити здравето на хората, независимо дали те го разбират или не, а не да брани "болници". Спасяването е работа на компетентни специалисти. Как се помага е отговорност на здравната система, а не на общинарите.

Сега питам риторично: Защо всички трябва да преминават от джипито през местните лаборатории и клинични заведения, защо след това да правят същото в по-големите клинични заведения наблизо, защо се провеждат всички процедури и изследвания, които накрая се оказват непълни, некачествени и дори ненужни? Защо да плащаме за това шаманство, а не за качествена, навременна, достъпна, истинска болнична помощ, с цялата мощ на съвременните технологии и начини за лечение? Толкова ли сме богати, че да стигаме до истинското лечение по най-скъпия, бавен, мъчителен и унижаващ човешкото ни достойнство път? Защо поръсваме целия този път с пари от своя джоб?

Обявихте се против назначаването на Илиян Михов в кабинета като вицепремиер заради изказаната от него теоретична постановка за модифициран валутен борд. Толкова ли е опасна тази идея и как се съотнася към модификацията на борда, която вие наложихте в самото му начало и поискахте да се активира в края на 2008 година - възможността БНБ да начислява лихви по минималните задължителни резерви на търговските банки?
- Тази модификация не е прилагана досега. Подкрепих прилагането й, защото считам това като инструмент за активизиране на кредита. Първо, искам да приветствам г-н Михов, че застана на позицията, на която всички искахме да застане от самото начало, след като направи две не теоретични грешки, а сериозни и по същество. Нямам към него политически или други претенции.

Означава ли, че вече бихте подкрепили включване му в кабинета, например след влизането ни в ЕРМ 2?
- Той трябва да започне веднага да се готви за отговорността, която ще поеме. Има значителен масив от информация, която е необходимо да овладее. С екип от юристи и икономисти след 2-3 месеца може да бъде готов да поеме отговорностите. Защото той очевидно има капацитет.

Казват, че ще пише стратегията. Това не е ясна задача, имаме Национален план за развитие, Национална стратегическа референтна рамка, която е одобрена от ЕС. Има стратегически документи на ЕС. Готвят се нови за следващия бюджетен хоризонт. Като човек, който е писал първите такива документи - които за съжаление след това само се преписват и то все по-лошо - смятам, че първо трябва да се установят бъдещите му отговорности. Освен това защо му е на премиера човек с такъв потенциал само за следващия бюджетен период - 2013-2020 г. За да е вицепремиер, трябва да бъде натоварен с допълнителни отговорности, за да бъде по-полезен.

Гаф ли беше назначаването на Кольо Парамов за съветник на премиера и как приемате думите на Борисов, че ще се ползва от консултациите на Парамов, дори да не му е официален съветник?
- Разбира се, че е гаф, откъдето и да се погледне. Грешката не е на премиера, а на този, който е предложил въпросната персона и на тези хора от политическия му кабинет, които не са проверили кандидатурата. Премиерът не е длъжен да знае кой, кой е сред претендиращите да бъдат икономисти. Надявам се с присъщия му здрав разум да не приеме някои съвсем безумни внушения. Те дори не са на <съветника>, а на партньорите му от "Монтерей". Имам съмнения, че до своите прозрения умниците от ДС са стигнали след наблягане върху алкохола, който вече, изглежда, не могат да носят.

Да разклатим един скелет в гардероба ви - смятате ли, че ликвидацията на "Кремиковци", която финансовият министър предопредели, е правилното решение?
- Вярвам в преценката на Симеон Дянков. Само той има информацията и може да направи диагнозата може ли да оцелее "Кремиковци". И още - може ли държавата да си позволи това, което ние навремето направихме, за да му удължи живота. Това е сложно решение, което може да се вземе само от политик и експерти, които разполагат с цялата информация. Аз им се доверявам.

в. "Дневник", интервю на Стефан Антонов
07.02.2010

Кой е по-добър от него?!!

"Ако така беше говорил Костов и преди идването на царя, щеше да спечели. Той се правеше на обиден и като чи ли ни упрекваше, че сме неуки и не го заслужаваме. То царя ни го доказа, че сме "стадо", ама не е така". Тези думи на един съгражданин, обсъждайки интервюто в Панорама, ме карат да го поместя тук, за да остане като памет, памет за това, че има хора, които се учат от грешките си. Като Иван Костов. Дано правилно да съм разчела посланието му.
ИНТЕРВЮ НА БОЙКО ВАСИЛЕВ С ИВАН КОСТОВ "ПАНОРАМА - 5 февруари 2010г."

Даниел Митов: Вършени са невероятни безобразия

Даниел Митов: Вършени са невероятни безобразия
в. "Седем", разговор с Иво Беров
27.01.2010

- Какво е личното ви отношение към забраната за демонстрации пред народното събрание? Как гласуваха депутатите на ДСБ? Единодушни ли бяха?

- Няма подобна забрана. В случая става въпрос за текстове, определящи зони за сигурност около сградите на основните институции. Във всяка демократична държава има подобни зони, които варират от 3 до 7-8 метра около сградите. Досега това важеше само за Народното събрание, докато в момента към него се прибавят Министерски съвет и президентството. Като това по никакъв начин не ограничава правото на протест на гражданите в останалата част от площадното пространство.
В крайна сметка голяма част от историята и романтиката на българската десница е свързана с митингите и няма десен политик в България, който би си позволил да гласува за ограничаване правото на граждански протести и демонстрации.

- Истинската, а не зрелищната и клюкарска политика предполага решения на най-важните задачи пред страната и обществото. Сега най-важната задача пред България е излизането от кризата. Готви ли ДСБ решение на тази задача? Ще има партията план за излизане от кризата? Кога ще се появи той?

- България тепърва навлиза в доста тежък икономически период. Задава се драматично увеличение на безработицата. Няма и не се очертават сериозни пробиви в усвояването на евросредства. Големи икономически играчи понасят сериозни загуби и могат да повлекат и други със себе си. Тази ситуация е до голяма степен наследена, но така или иначе правителството има пред себе си голямо предизвикателство, което се нуждае от нов антикризисен план.
Ние постоянно се опитваме да водим този разговор с правителството. И сме се насочили към изработването на такъв план, който да включва конкретни мерки. В същия момент полагаме усилия за оформянето на конкретни реформаторски стъпки в най-чувствителните сфери на държавна намеса. Най-хубав пример в това отношение е подписаният между парламентарните групи на ГЕРБ и Синята коалиция меморандум за съгласие за структурна и финансова реформа в сферата на здравеопазването.

- В кои отрасли ДСБ би могла да предложи по-добра политика от тази на Бойко Борисов. Къде според вас сегашната власт е направила (ако е направил) най-много грешки? Къде най-вече би трябвало да бъде поправяна?

- За грешки може да се говори, след като се видят ефектите от конкретни действия. Мисля, че все още е рано за това. Иначе ДСБ винаги сме имали самочувствието на партия с много сериозен управленски опит и реформаторски потенциал.
Има нещо обаче, което притеснява сериозно, а именно липсата на резултати, когато става въпрос за търсене на отговорност от правителството на Станишев. Една от причините да се инвестира толкова обществено доверие в ГЕРБ и персонално в Бойко Борисов е именно обещанието за възстановяване на баланса на справедливост. Нещо, което поне до момента не се случва. Притеснява ни комфорта, в който тънат Ахмед Доган и Румен Петков.

- ДСБ ще си взаимодействате ли със СДС при изготвяне на план за излизане от кризата? Ще бъде ли това общ план на Синята коали-ця, или ще си е само на ДСБ?

- СДС също разполага със своя експертен потенциал и разработва конкретни мерки. Разбира се, че когато трябва нещо официално да се предложи на управляващите, то се съгласува предварително в рамките на Синята коалиция.

-През изминалите седмици и дни се случиха няколко не съвсем очаквани, показателни и зрелищни събития -провалът на Желева, задържането на "Наглите", караниците между известни личности - Бойко Борисов, Слави Трифонов, Волен Сидеров, Яне Янев. Имат ли тези събития обща основа? Какво всъщност показват те?

- Сигурно по-абстрактната мисъл би могла да открие общ знаменател между тези събития. Аз самият имам някои идеи в това отношение, но по-важното е, че по естество това са различни събития и показват различни неща. В случая на Яне Янев и Волен Сидеров имаме пълна липса на елементарно човешко достойнство - готовност да тъпчеш и да бъдеш стъпкан. Мисля, че всички разбраха какво представлява Слави Трифонов. А колкото до "Наглите" - чудесно е, че бяха заловени, а сега очакваме, по думите на ген. Атанасов, резултати в битката срещу най-наглите - престъпниците, облечени във власт.

- Европейският комисар Дирк Анер предупреждава, че ако до края на януари не бъдат представени надлежни доклади за правилното изразходване на европейските инвестиции може да бъде спряно финансирането на цялата оперативна програма "Околна среда". Знаете ли колко пари може да изгуби България, ако това се случи? Предупреждавате ли Бойко Борисов?

- Загубеното доверие винаги се връща трудно. Вършени са невероятни безобразия по отношение на европейските фондове и занапред ще излизат, сигурен съм, още разкрития. Зная, че екипът в Министерството на околната среда полага много усилия, за да подреди заварената ситуация и да започне нормалното и ефективно усвояване на парите по ОП "Околна среда". Имат всички шансове това да се случи, ако подходят достатъчно динамично и правилно.

- Има мнения и обвинения, че хора на ДСБ участвав във властта, без да поемат отговорност за нея. Какъв е вашият отговор на тези обвинения?

- Хората в ДСБ никога не са бягали от отговорност. Тъй като обаче правителството е на ГЕРБ, кабинетът не е коалиционен, те решават с кого и къде да работят, като сами подчертават, че ГЕРБ носи отговорността изцяло. Още повече че хора като Ев-докия Манева и Константин Димитров са доказани експерти и професионалисти, които могат да бъдат само от полза на това правителство.

- Има ли някаква вероятност за бъдещо коалиционно споразумение с Бойко Борисов и участие във властта с министерски постове? При какви условия това би могло да се случи?

- Засега ние изпълняваме това, което сме обещали - да играем ролята на коректив на управлението. Да даваме експертиза и да предлагаме мерки по конкретни политики и казуси. Дали ще се стигне до различна ситуация, е трудно да се прогнозира, и решение за влизане в коалиционен кабинет може да се вземе само когато такъв въпрос е актуален и при внимателна оценка на ситуацията.

- На последната си пресконференция поискахте премиерът да оттегли подкрепата си за г-жа Плугчиева като кандидат за вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Защо?

- След разкритията на министър-председателя, че умишлено е укривана и не е отговаряно на кореспонденция с Европейската комисия, мисля, че не са нужни много обяснения. Г-жа Плугчиева стана вицепремиер в правителството на Станишев с претенцията да подобри комуникацията между Брюксел и София и да координира усвояването на европейските фондове. Не само че това не се случи, но се оказва, че умишлено е блокирана такава комуникация, за да могат да си продължат някои от схемите на ДПС. И отговорността в случая трябва да бъде адресирана именно към г-жа Плугчиева. Необяснимо е за нас как Бойко Борисов дава доверие на човек, пряко отговорен за тежката ситуация с европарите. Необяснимо е също така и с оглед факта, че г-жа Плугчиева принадлежи на левицата като политическа ориентация. А също така тази подкрепа е необяснима с оглед професионалните качества на г-жа Плугчиева, дали с лесовъдното си образование е най-подходящият човек, на когото да се дават референции за подобен пост.
Още повече че по нейно време, като зам.-министър на околната среда, отговаряща за горите, през периода на правителството Сакскобург-готски, беше въведена престъпната практика със заменките на гори. Как можем да очакваме от такъв човек да въвежда и прилага практиките на свободния пазар в ЕБВР.