Синята коалиция иска от Дянков факти или извинение

ДО
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
София, 15. 04. 2010 г.



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
В пленарно заседание на 14. 04. 2010 г. Вие заявихте: “И отляво чувам, вече и отдясно ни упрекнаха, защо не сме изплатили веднага всичките дължими пари на, разбира се, техни обръчи и кръгове, като сме влезли на власт.”
Моля Ви да посочите кога, къде и кой представител на Синята коалиция е поискал задълженията да бъдат разплатени веднага и посочете кои са тези фирми, които включвате в “техните обръчи и кръгове”?
Ако не сте в състояние да посочите факти и да назовете имена, които да потвърждават обвиненията Ви към десницата, настояваме да направите публично извинение и да оттеглите изявлението си.
Господин Дянков, моля да не забравяте, че Синята коалиция е единствената парламентарна формация, която подкрепя реформаторските усилия, за които и Вие се борите като член на Министерски съвет.


С УВАЖЕНИЕ:
Иван Костов
Мартин Димитров
Съпредседатели на ПГ на Синята коалиция

Екатерина Михайлова: ГЕРБ да проведе реформите

- Г-жо Михайлова, на пресконференция в Шумен в петък обявихте, че ДСБ не приема отказа на българското правителство от еврозоната. Защо?
- Ние подкрепихме правителството на ГЕРБ по няколко причини. Една от тях беше именно тази стратегическа национална и европейска цел за влизането на България в еврозоната и в ERM 2 – така наречената „чакалня“ на еврозоната.

Според ДСБ, не трябва толкова лесно и панически да се отказваме от такава голяма национална цел. Смятаме, че тази задача трябва да се преформулира и да се намерят адекватните решения така, че да може България да запази дефицит под 3 %, според изискването за влизане в „чакалнята“ на еврозоната, минавайки през актуализация на бюджета още сега и правейки смели реформи. Няма друг начин, освен да се направят дълбоки реформи, за каквито ние от ДСБ и „Синята коалиция“ отдавна настояваме. На първо място е необходима административна реформа. Второто нещо, което ние искахме още след съставянето на правителството и сме били
прави да го искаме веднага да се направи, това е ревизия на публичните финанси. Не сега да се правят, когато са минали вече 8 месеца от управлението на сегашното правителство. Тази ревизия на публичните финанси трябваше да се случи веднага и неслучайно ние искахме още тогава актуализация на бюджета. Но макар и закъснели с реформите, ние смятаме, че България не трябва да се отказва от еврозоната, защото тази цел е национална цел. Тя не може да бъде само на една политическа сила. Това, че в момента управляващите от ГЕРБ дават заден ход, нас ни кара да кажем: „Не го правете!“ Трябва да се преформулира задачата и да вървим напред. Ние ще дадем всичко, което е необходимо от нас в тази посока.
Как ще коментирате антикризисните мерки на българското правителство?
- Само смели реформи може да изведат страната от икономическата криза. Мерките, които предлага правителството, нека се изпълняват, но само те не са достатъчни. Това е позицията, която обявиха съпредседателите на „Синята коалиция“ Мартин Димитров и Иван Костов веднага след оповестяването на тези мерки. Ние сме готови да помогнем и сме предложили много от възможните задачи, но на първо място точно това трябва да се направи – смели реформи в здравеопазването, в образованието, в публичния сектор, преглед на всички недействащи административни структури, намаляване на разходите. Не е достатъчно само да се разкриват факти около това какво е свършило предишното правителство. То е ясно, че е вършело големи безобразия. Ние затова настоявахме тези факти да са ясни в началото на мандата и да бъде ясна картината в момента, в който ГЕРБ поема управлението, за да може бързо и адекватно да предприемем нужните действия. Въпреки че се забавиха, сега пак казваме, че са необходими смели реформи. Ние затова даваме нашата подкрепа. Мисля, че другото вече е проблем.
- В този смисъл възможно ли е ДСБ да коригира отношението си към управляващите?
- В момента аз не мога да дам подобен отговор, защото става дума за едно много сериозно политическо решение. Ние сме казали за какво подкрепихме ГЕРБ, затова сега се обръщаме към тях: „Не бързайте да сваляте нещо, което е толкова важно за България“. Ние ги подкрепихме за няколко неща – смели реформи и влизане в еврозоната, максимално усвояване на евросредства, безкомпромисна борба с престъпността и корупцията. Когато говорим за еврозоната, тук включваме и битката с икономическата криза, тъй като двете неща са свързани.
- Хората от ДСБ – Шумен искат да ви попитат дали вашата партия е в управлението на страната или е в опозиция. Как ще им отговорите?
- ДСБ не е в управлението на страната. ДСБ подкрепи правителство на малцинството, колкото и да не му звучи добре на министър-председателя Бойко Борисов, но това е формулата. Фактически имаме правителство на малцинството, което се подкрепя от още няколко политически сили. Още в началото, когато се формираше правителството, ние казахме, че по време на икономическа криза, влизайки в толкова тежка ситуация, най-доброто за страната е политическата стабилност. Политическата стабилност е свързана с това да има стабилно по-голямо мнозинство, за да може то да прокарва смелите реформи. Когато правителството е на малцинството и се подкрепя по отделни неща от различни партии, това управление започва да се съобразява с настроенията. Ето, имаме 59 плюс 1 антикризисни мерки, които са договорени със синдикати и работодатели. Те не са представени и договорени с тези, които утре би трябвало да ги гласуват в парламента. Защото, за да станат тези мерки факт, голяма част от тях трябва да преминат през Народното събрание и да има съгласие по тях. Никой обаче не ни е попитал нас. Не знам дали са попитани и другите партньори. А това създава проблем за самото управление. Стабилно управление означава яснота в решенията и подкрепа за тези решения. Няма как обаче да имаш такава подкрепа, когато ти дори не си съгласувал тези мерки с другите политически партньори. Затова ние казвахме още в началото, че е проблем за България съставянето на правителство на малцинството. – Как ще коментирате спорните поправки в НПК и наложеното от президента вето върху текстовете за резервния защитник, тайния свидетел и СРС-та?
- Аз не съм подкрепила тези текстове при гласуването в пленарна зала, така че ми е лесно да коментирам и няма да се различаваме много като позиции. Това са двата най-спорни текста. Съществува още един, върху който няма вето, но който бе също публично дискутиран. Става дума за текст, който въведохме по време на нашето управление и той беше свързан със следното: когато започне едно разследване, да може в срок от 2 години, ако не е повдигнато обвинение и не е придвижено, самият човек в позицията на разследван да поиска това разследване да продължи напред и да стигне дори до съд. Това се наложи поради забавянето на много разследвания и поради използването им понякога с нечисти средства. Сега този текст падна, като вносителите и специално министърът на правосъдието се аргументираха, че са предприели действия в тази посока. В парламентарната група на „Синята коалиция“ имаше различни виждания относно другите два спорни текста, но повечето от нас не ги подкрепихме, защото имаме опасения, че са на границата на допустимото. В много страни сега се води дебат доколко може да се ограничат правата на човека с оглед да се гарантира сигурност. Не е невъзможно да се ограничат права, но въпросът е къде е границата, за да не се стига до злоупотреби.
Интервю на Велмира СТЕФАНОВА
Шумен
13.04.2010

Атанас Атанасов: Паника на „Дондуков” 2 заради Алексей Петров

Миналата седмица държавният глава даде пресконференция след неуспешния опит за отстраняването му от длъжност. А опитът беше неуспешен, на първо място, поради непоследователното поведение, меко казано, на депутатите от РЗС. Едно говориха, подписаха се под подписката на 162-мата и... друго направиха. По този повод в парламента открито се говореше, че решението как да гласуват в пленарната зала е било взето в ареста на НСлС. Т.е. твърдението е, че фактът на отмятането на депутатите от РЗС осветява връзките на задържания Алексей Петров с тях, от една страна, и с президента Първанов, от друга страна.
Както е казано в Библията – не ме слушай какво говоря, а ме гледай какво върша.
Това се отнася и за президента. На посочената пресконференция към него имаше въпрос в какви отношения е с арестувания Алексей Петров. Явно въпросът беше свързан с гласуването на депутатите от РЗС. Раздразнен, Първанов го отклони с препратка към тези, които го назначили в ДАНС и които имали общи фирми с него. Да, но важни са фактите, въз основа на тях трябва да се правят изводите. И в тази връзка още един важен факт.
При разследването по досъдебното производство срещу Алексей Петров е установено от кадровото му дело, че през месец февруари 2003 година е издадена заповед за уволнението му от служба в МВР, респективно от НСС. Този индивидуален административен акт е подписан от единствения орган, имащ право по закон да освобождава от служба офицерите от МВР – министъра на вътрешните работи. По това време тази длъжност се заема от сегашния конституционен съдия Георги Петканов. Въпросът е, че тази заповед не е изпълнена, а не е и отменена.
Какви са причините за издаването и съответно за спирането й? Неизпълнението на това министерско разпореждане е тежко нарушение на правилата, което би могло да доведе и до търсене включително на наказателна отговорност от адресатите на тази заповед. Заповедта е трябвало да се приведе в действие от тогавашния директор на Национална служба „Сигурност” Иван Чобанов. Сериозни източници до разследването сочат като причина за спирането на уволнението на Алексей Петров намеса на президента Първанов. Точно името на президента възпирало и разследващите да призовават и разпитват свидетели за изясняването на този факт.
След оповестяването на тази информация настъпи паника в президентските среди. Пресслужбата на държавния глава опроверга информацията, като я нарече лъжа. Фрапиращо беше изказването на бившия министър Петканов. Той с абсолютна увереност заяви пред една електронна медия, че такава заповед не е издавал. Между другото Петканов така се държеше и когато го питаха как така синът му работи във фирма на Алексей Петров.
Повдигнатият въпрос е от изключителна важност за публичния образ на две длъжностни лица от последния етаж на властта – президент и конституционен съдия. Защото, ако са оклеветени, нека да се обърнат към съда, но ако те лъжат за връзките си с лице, обвинено за организатор на престъпна група, имат ли право да продължат да бъдат такива...
Затова е наложително вътрешният министър, председателят на ДАНС и главният прокурор да отговорят има ли такава заповед. И разследвано ли е обстоятелството защо не е приведена в действие. Ако си замълчат, трябва да се използват легалните механизми за достъп до обществена информация като парламентарни питания или писмени журналистически въпроси. Но този въпрос не трябва да се изоставя, защото неговият отговор ще хвърли светлина върху важна черта от характера на един президент и един конституционен съдия.

в-к "Седем"
07.04.2010

Иван Костов: "Първанов остана последен защитник на олигархията"

ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да се опитам да върна дебата върху неговата тема.
В качеството си на един от законодателите в Република България, на основание на чл. 133 от Конституцията обвинявам Президента Първанов в нейното нарушаване. Защото той записа без негово знание и разпространи без негово съгласие стенограма от разговор с български гражданин. Повдигнах напълно убедено това обвинение със 161 души от вас и призовавам днес да го изправим пред Конституционния съд!
Законодателната власт е създател и пазител на Конституцията. В нея е предвидено народните представители да защитават Конституцията дори от Президента. Затова в този дебат няма място за правителството и неговата политика, няма място за антикризисни мерки, за пропаганда, за инсинуации, за всевъзможни компромати, лични нападки и пр. Проблемът е между Президента и нас – законодателите.
Ако опозицията не се съобрази с това, а тя не се съобразява с това, по същество показва, че не може да защити Президента от атаката.
Още с повдигането на обвинението от абсолютно мнозинство народни представители, Президентът политически престана да представлява нацията. Той остана държавен глава на създадения от самия него кабинет на провалената тройна коалиция, пречка на обединението на нацията в усилието й да намери път за излизане от тежката криза. Той остава, както тук вече беше казано, последен явен защитник на олигархията и на организираната престъпност.
Политическият път на Първанов е пълен с нарушения на Конституцията, законите и интересите на България.
Като председател на БСП се сбърка в два международни скандала: подкрепи Слободан Милошевич, поиска и получи финансова подкрепа от Саддам Хюсеин. Излъга избирателите преди президентските избори, че не е доносник на Държавна сигурност с псевдоним Гоце. Продаде няколко пъти интересите на България на своите руски другари. Отстъпи българския дял от „Бургас-Александруполис”. Поиска договаряне на по-високи цени на газа във вреда на българите. Предаде наши териториални води на проекта „Южен поток”. Стана движеща сила и троянски кон на „Атомстройекспорт” в Брюксел.
След като наруши Конституцията, Първанов-Гоце даде пресконференция, на която вместо да отговаря за нарушението си, се представи като автор на антикризисна политика и на стратегия за бъдещето на България. Така употреби позицията си на държавен глава, за да създаде илюзията, че самият той е алтернатива на политическите партии и на изпълнителната власт, което очевидно не може да бъде вярно.
И накрая, но за мен с най-голямо значение, нарушението на Първанов е неморално. Като истински сътрудник на Държавна сигурност, Гоце записа тайно, с цел да компрометира човек, дошъл да му подаде ръка, да изгони недоразуменията помежду им. Нарушението на Конституцията да е предшествано от изкуствено раздухан скандал. Господин Дянков не е казвал никога, че Първанов е млад милиардер, защото това, между другото, е глупост. Не е казвал това, което гузната съвест на обвиняемия чу по време на едно от развлекателните предавания. Член 32, ал. 1 на Конституцията задължава ние, народните представители, да защитим невинния.
Обвинявам Гоце за това, че посегна на честта и достойнството на български гражданин и по този начин подрони авторитета на най‑високата институция в България. Точно затова той е първият президент, поставен в най-незавидната участ да бъде обект на процедура за снемане на правомощията му на държавен глава и аз искрено желая никога повече тази процедура, която беше приета тук, да не се повтаря в Народното събрание, защото съм съгласен с тези, които тук казаха, че такъв дебат срещу държавния глава на Република България не укрепва институциите на страна. Но първопричина за това да се води този дебат е самият Първанов – Гоце. Благодаря ви за вниманието.
Като християнин искрено съжалявам, че в Страстната седмица трябва да се занимавам с тази тема. Благодаря ви.
31.03.2010