Екатерина Михайлова: ГЕРБ да проведе реформите

- Г-жо Михайлова, на пресконференция в Шумен в петък обявихте, че ДСБ не приема отказа на българското правителство от еврозоната. Защо?
- Ние подкрепихме правителството на ГЕРБ по няколко причини. Една от тях беше именно тази стратегическа национална и европейска цел за влизането на България в еврозоната и в ERM 2 – така наречената „чакалня“ на еврозоната.

Според ДСБ, не трябва толкова лесно и панически да се отказваме от такава голяма национална цел. Смятаме, че тази задача трябва да се преформулира и да се намерят адекватните решения така, че да може България да запази дефицит под 3 %, според изискването за влизане в „чакалнята“ на еврозоната, минавайки през актуализация на бюджета още сега и правейки смели реформи. Няма друг начин, освен да се направят дълбоки реформи, за каквито ние от ДСБ и „Синята коалиция“ отдавна настояваме. На първо място е необходима административна реформа. Второто нещо, което ние искахме още след съставянето на правителството и сме били
прави да го искаме веднага да се направи, това е ревизия на публичните финанси. Не сега да се правят, когато са минали вече 8 месеца от управлението на сегашното правителство. Тази ревизия на публичните финанси трябваше да се случи веднага и неслучайно ние искахме още тогава актуализация на бюджета. Но макар и закъснели с реформите, ние смятаме, че България не трябва да се отказва от еврозоната, защото тази цел е национална цел. Тя не може да бъде само на една политическа сила. Това, че в момента управляващите от ГЕРБ дават заден ход, нас ни кара да кажем: „Не го правете!“ Трябва да се преформулира задачата и да вървим напред. Ние ще дадем всичко, което е необходимо от нас в тази посока.
Как ще коментирате антикризисните мерки на българското правителство?
- Само смели реформи може да изведат страната от икономическата криза. Мерките, които предлага правителството, нека се изпълняват, но само те не са достатъчни. Това е позицията, която обявиха съпредседателите на „Синята коалиция“ Мартин Димитров и Иван Костов веднага след оповестяването на тези мерки. Ние сме готови да помогнем и сме предложили много от възможните задачи, но на първо място точно това трябва да се направи – смели реформи в здравеопазването, в образованието, в публичния сектор, преглед на всички недействащи административни структури, намаляване на разходите. Не е достатъчно само да се разкриват факти около това какво е свършило предишното правителство. То е ясно, че е вършело големи безобразия. Ние затова настоявахме тези факти да са ясни в началото на мандата и да бъде ясна картината в момента, в който ГЕРБ поема управлението, за да може бързо и адекватно да предприемем нужните действия. Въпреки че се забавиха, сега пак казваме, че са необходими смели реформи. Ние затова даваме нашата подкрепа. Мисля, че другото вече е проблем.
- В този смисъл възможно ли е ДСБ да коригира отношението си към управляващите?
- В момента аз не мога да дам подобен отговор, защото става дума за едно много сериозно политическо решение. Ние сме казали за какво подкрепихме ГЕРБ, затова сега се обръщаме към тях: „Не бързайте да сваляте нещо, което е толкова важно за България“. Ние ги подкрепихме за няколко неща – смели реформи и влизане в еврозоната, максимално усвояване на евросредства, безкомпромисна борба с престъпността и корупцията. Когато говорим за еврозоната, тук включваме и битката с икономическата криза, тъй като двете неща са свързани.
- Хората от ДСБ – Шумен искат да ви попитат дали вашата партия е в управлението на страната или е в опозиция. Как ще им отговорите?
- ДСБ не е в управлението на страната. ДСБ подкрепи правителство на малцинството, колкото и да не му звучи добре на министър-председателя Бойко Борисов, но това е формулата. Фактически имаме правителство на малцинството, което се подкрепя от още няколко политически сили. Още в началото, когато се формираше правителството, ние казахме, че по време на икономическа криза, влизайки в толкова тежка ситуация, най-доброто за страната е политическата стабилност. Политическата стабилност е свързана с това да има стабилно по-голямо мнозинство, за да може то да прокарва смелите реформи. Когато правителството е на малцинството и се подкрепя по отделни неща от различни партии, това управление започва да се съобразява с настроенията. Ето, имаме 59 плюс 1 антикризисни мерки, които са договорени със синдикати и работодатели. Те не са представени и договорени с тези, които утре би трябвало да ги гласуват в парламента. Защото, за да станат тези мерки факт, голяма част от тях трябва да преминат през Народното събрание и да има съгласие по тях. Никой обаче не ни е попитал нас. Не знам дали са попитани и другите партньори. А това създава проблем за самото управление. Стабилно управление означава яснота в решенията и подкрепа за тези решения. Няма как обаче да имаш такава подкрепа, когато ти дори не си съгласувал тези мерки с другите политически партньори. Затова ние казвахме още в началото, че е проблем за България съставянето на правителство на малцинството. – Как ще коментирате спорните поправки в НПК и наложеното от президента вето върху текстовете за резервния защитник, тайния свидетел и СРС-та?
- Аз не съм подкрепила тези текстове при гласуването в пленарна зала, така че ми е лесно да коментирам и няма да се различаваме много като позиции. Това са двата най-спорни текста. Съществува още един, върху който няма вето, но който бе също публично дискутиран. Става дума за текст, който въведохме по време на нашето управление и той беше свързан със следното: когато започне едно разследване, да може в срок от 2 години, ако не е повдигнато обвинение и не е придвижено, самият човек в позицията на разследван да поиска това разследване да продължи напред и да стигне дори до съд. Това се наложи поради забавянето на много разследвания и поради използването им понякога с нечисти средства. Сега този текст падна, като вносителите и специално министърът на правосъдието се аргументираха, че са предприели действия в тази посока. В парламентарната група на „Синята коалиция“ имаше различни виждания относно другите два спорни текста, но повечето от нас не ги подкрепихме, защото имаме опасения, че са на границата на допустимото. В много страни сега се води дебат доколко може да се ограничат правата на човека с оглед да се гарантира сигурност. Не е невъзможно да се ограничат права, но въпросът е къде е границата, за да не се стига до злоупотреби.
Интервю на Велмира СТЕФАНОВА
Шумен
13.04.2010